„В края на небесната стълба стоеше човек в бяло златисто расо.“ История от живота

Източник: Pixabay

Валентина споделя трогаелна история за контакта си с отвъдния свят. Въпросът е откъде са дошли такива видения в шестгодишно дете, което не е наясно с религията?

Тогава бях на шест години. Изпратиха ни с брат ми при сестрата на дядо ми. Живяхме там дълго време, прекарвахме времето си безгрижно, като всички деца. Но дойде време да се върна у дома. В първите дни беше много трудно вкъщи, не разбирах защо. Няколко дни по-късно баба ни каза, че любимият ни дядо е починал. 

Присънваше ми се често. Или седим с него на дивана и той ни чете приказки, после разказва забавни истории и ние се смеем шумно с него. След това той сяда в един фотьойл и гледа телевизия, а аз се приближавам до него с кукла, чиято коса е оплетена в ластик, цялата плаче и го моли за помощ.

След това всички сме в гората до огъня и той ме поставя в хамак за тихия час. Всеки път, когато се събуждах, бях обляна в сълзи. Мама се успокояваше дълго.

След известно време сядам на дивана, където винаги обичаше да седи дядо, спомням си за него. Изведнъж зад прозореца започва да блести нещо ярко. Зад балконската врата се образуваше някаква светла, лека и дълга стълба.

В края на стълбата беше много светло и топло. В другия край стоеше мъж в бяло-златно расо. Седеше без да мърда, наблюдаваше само с очи, нямаше страх, имаше само изненада и някакъв копнеж.

И видях как очертанията на мъж се надигнаха от дивана и се насочиха към стълбите. Разбрах, че е дядо ми, обадих му се. Той се обърна към мен, приближи се и ме прегърна. Стана ми топло и уютно. И тихо ми каза в ухото:

– Моето време дойде. Време е да тръгвам.

Целувайки ме по темето, той се качи по стълбите. Проследих го с поглед. Той дори не се качи по стълбите, а се носеше.

Дядо стигна до човека в расото и се поклони. Човекът с расото го покани да вървим по-нататък, дядо се обърна, гледаше да не хукна след него, махна ми с ръка и си тръгна.

Щом силуетите им изчезнаха, стълбата се събра зад тях. И отново извън прозореца на балкона стана възможно да се види обичайната улица.

Поседях на дивана още няколко минути, отидох до вратата на балкона, където съвсем доскоро имаше стълба, и казах: „Сбогом“.

Сетне изтичах при майка ми в кухнята и започнах да й разказвам какво бях видяла току-що. Докато говорех за стълбата, за силуетите, от очите й бликнаха сълзи. Тя ме прегърна и каза: „Всичко ще бъде наред с нас. Ще се справим с всичко.“ Целуна ме по челото.

Така видях моя любим дядо в друг свят. Все още понякога го сънувам, но сега се радвам, когато го сънувам. Насън не казва нищо. Просто седим с него и му разказвам за моите преживявания, новости, той се усмихва и е тъжен с мен.

Advertisement
Фейсбук коментари