Майка съм на момиче в първи клас.
В първи клас все още не познавах всички деца и техните родители, но едно момче на име Сашо веднага ми направи впечатление. Не знаех кои са родителите му, защото те не идваха на родителски срещи.
Забелязах необщителния съученик на дъщеря ми пролетта, тъкмо бе ударил последният звънец.
Момчето се открояваше с вехтите си дрехи и намусено излъчване. Той очевидно избягваше другите деца от класа. Попитах учителката за него и чух история, която ме удиви.
Сашко бе дете от проблемно семейство. Родителите му бяха неблагополучни, заклети алкохолици. Те изобщо не участваха в отглеждането на сина си, за момчето се грижиха баба и дядо, които периодично идваха в дома им.
Сашко учеше зле, децата постоянно се смееха на факта, че не знае какво да отговори в клас, по време на междучасията го обиждаха и го подиграваха за износените му дрехи.
Вкъщи разговарях с дъщеря си и се убедих, че нещата за малкия Сашо наистина не вървят, меко казано. Моята Мария каза, че съжалява съученика си, но няма какво да направи.
Оказва се, че Сашко дори е седял сам, на последния чин, защото никое от децата не искало да дели чин с него. Това, разбира се, беше пропуск на учителката.
Разбрахме се с дъщеря ми, че от втори клас тя ще се ангажира с „покровителството“ над Сашо и ще му помогне да се социализира с другите деца. Тя е моето борбено момиче в буквален и преносен смисъл.
За да се справим по някакъв начин с активността и енергията на Мария у дома, я записахме на уроци по ръкопашен бой и дъщеря ми с радост биеше там боксови чували и спаринг партньори, получавайки заслужени грамоти на състезания в своята възрастова група.
По време на лятната ваканция пък живота на Сашко настъпиха сериозни промени. Родителите му били хванати в кражба и се оказаха подсъдими. Жяха лишени от родителски права в съда, а бабата и дядото на Сашко станаха негови официални настойници.
На 15 септември не разпознах веднага Сашко. Той бе пораснал и най-важното – изглеждаше съвсем различно! Изгладени панталони, бяла риза, но същият поглед – объркан и малко уплашен. Мария, щом видя Саша, изтича до него, хвана го за ръката и попита:
— Искаш ли да седнеш при мен?
Сашко беше объркан, а след това се усмихна и кимна с глава в знак на съгласие. Съучениците им, които дотичаха, се опитаха да се подиграят на момчето по навик, но Маша им даде такъв отпор, че бързо се оттеглиха, решавайки по-добре да не се намесват.
Учителката беше изненадана от инициативата на Мария, но я подкрепи и Сашко влезе в училище ръка за ръка с приятелката си.
Буквално за няколко месеца Сашко се преобрази. Той не искаше да изостава от съседката си по чин и залягаше над учебниците. Оценките му станаха не по-лоши от тези на другите деца и за да благодари по някакъв начин на Мария, Сашко й носеше ту бонбон, ту ябълка от вкъщи…
А на коледното парти двамата се представиха страхотно заедно в минисцена за Дядо Коледа и получиха чудесни подаръци.
Постепенно целият клас започна да се отнася нормално към своя нов приятел. Понякога човек просто има нужда от малко подкрепа и насърчение. Радвам се, че дъщеря ми постъпи така.
