Като деца Бен Мозер и Мери Лапковиц са най-добри приятели. Децата станали приятели във втори клас и практически не се разделили през цялото прогимназиално училище.
Веселото, енергично и усмихнато момченце винаги се грижело за момичето със синдром на Даун.
Момчето пазело приятелката си и не позволявало на другите деца да я обиждат. А в четвърти клас, като видя какъв красавец е по-големият му братовчед, който отивал на своя бал, Бен обещал на Мери: в бъдеще те ще отидат на този празник заедно!
През годините пътищата на децата се разделят. Бен е преместен в друго училище, където става член на местния футболен отбор. Съдбата на Мери също се оказала свързана с този спорт.
Бащата на момичето, учител по математика, тренирал отбора на нейното училище в свободното си време и момиченцето обичало да помага на своя родител.
Мери и Бен се срещнали отново след футболен мач. Разпознавайки своята приятелка от детството, момчето не я подминало. Напротив, думите на отдавнашното обещание изплували в главата на младия мъж.
Без много да му мисли, Бен взел решение и един ден се появил на прага на дома на Мери с куп балони!
Поканата да отидат заедно на бала изненадало момичето. Самата тя първоначално смятала да отиде на празника с приятели. Приятната изненада в лицето на Бен дошла точно навреме!
След като научи, че двойката ще се появи на бала, дори началната учителка, който някога преподавал на двете деца, дошъл там. Жената била извънредно щастлива да види Мери и Бен заедно.
Учителката си спомня: „Бен винаги се грижеше за Мери, като се уверяваше, че е усмихната и щастлива“, казва тя. „Наричах Мери „Малката Мери Слънчицето“, защото тя беше слънчевата светлина в нашата класна стая.“
Цяла вечер Бен, както преди много години, държал под око специалната си приятелка, като държал да се увери, че лицето й винаги е усмихнато.
Братът на Мери пък написал, че Бен е „усмихнал лицето на Мери и върна вярата ми в човечеството“.
Появявайки се в своите тоалети, необичайната двойка се превърнала в абсолютния пирон на вечерта. Мери била щастлива както никога!
Смятаме, че родителите на Бен трябва да се гордеят с такъв син. Човекът не се поддал на социалните предразсъдъци и пренесъл приятелството си невредимо през всичките тези години.
От тази история става някак леко на душата …
