„Умирайки, видях че самият Господ Бог е в храма! И с мен се случи чудо!“

картина Болното дете
Картината "Болното дете", Артуро Михелена, 1886 г. Източник: Wikipedia

Така се случва, че някои от учените първоначално не вярват, че всичко на този свят е създадено от Бог и един ден Господ ще им се разкрие. Някой разбира това, някой не, но по един или друг начин един инцидент накарал човек да се обърне към Бога. И тази история може да ни служи за поука.

Този човек бил от света на науката и медицината. Той вярвал, че само човек може да спаси другите от смъртта и да управлява всичко на земята. Но един ден sе разболял сериозно. Всичките му приятели били доктори и професори, а самият той бил професор.

Смятало се, че с общи усилия могат да спасят живота му. Но каквото и да правели, нищо не помагало. От ден на ден ставало все по-зле и по-зле.

Мъжът живеел близо до храма, но никога не е ходил там, не вярвал в Бог. Въпреки че е кръстен като дете от богобоязливите му баба и дядо.

Лекарската присъда била тежка, казали му всичко директно:

Остават ви няколко седмици живот.

Мъжът имал сестра, която искала да му помогне по някакъв начин и вече била отчаяна… Но в последния момент се сетила, че наблизо има църква … И решила да отиде там.

Знаейки как брат й говори за вярващите, смятайки ги за луди, тя не му казала какво ще прави. И рано сутринта отишла на литургията.

Пристигайки в храма, тя била посрещната от прага на свещеник, на когото разказала всичко. Свещеникът казал, че непременно ще извади частица за него и ще се помоли за здравето му.

Така сестра му отслужила молебен … И в същия момент брат й имал видение. Ето как той го описал:

– Виждам сестра ми, тя стои до свещеника и му говори нещо. Свещеникът отива до олтара, след това до жертвеника, вади една частица и тази частица пада върху дискоса със звънлив звук. И в същия момент усещам, че някаква сила е влязла в тялото ми. Това е необяснимо чувство. В този момент се събудих и станах от леглото. Преди това вече бях окован за него от месец и нямаше надежда за излекуване.

Но каква била изненадата на сестрата, когато искала да влезе в къщата и на прага видяла брат си в сила и напълно здрав, който й казал:

– Знам къде си била!

Сестрата се изплашила и нищо не разбра. От една страна, той бил жив и здрав, а от друга, знаейки отношението му към църквата и вярата, тя мислела, че сега ще я укори. Но той започнал да й говори невероятни неща:

– Видях всичко! Говореше със свещеника. Той извади просфората (б.р. – квасен хляб, използван в литургии) на проскомидията (б.р. – първата част от литургията). Видях всички да се молят. И сега знам, че Самият Господ присъства в храма, видях Го в олтара!

Сестрата била изумена от случилото се и заедно отново отишли ​​в храма, благодарили на Господ за изцелението.

Заслужава да се каже, че този професор е живял още много години и никога не е забравил за Бога. Той ходил в храма, а вече препоръчвал на пациентите си да не забравят, че само Бог лекува според нашата вяра и нашите близки. И това, че всичко е по волята на Бога. И през целия си живот, преди да извършва операции, той вече благодарил на Господ и Го молел да помогне да направи всичко правилно.

Слава на Бога за всичко!

Advertisement