Помня добре какви бяха нашите ученически години. Така че не искам да мрънкам като типична баба, просто ще спомена фактите. Те обикновено говорят сами за себе си, без дори да се налага да разкрасяват.
Едно време, през 1965 г., отидох на първия учебен ден, държейки майка си за ръка. До първата ни учителка Елена Иванова, освен мен, стояха още 23 души. Да, вече знаех как да броя.
Училището беше съвсем обикновено, каквито има по няколко във всеки град.
Училищните класни стаи бяха достатъчно големи, за да поберат всички, но все пак малко тесни: редиците от чинове започваха почти от черната дъска. Ето защо нашата учителка не можеше да върви пред класа, тя стоеше отстрани, когато раздаваше материала. Така че стоях в ъгъла през цялото основно училище до 4-ти клас.
Тя имаше силен волеви характер.
Учителите смятаха за срамно да повишават глас на ученик, като на пазара, и бяха пример във всичко. Но и нямаше нужда да ни викат: ние уважавахме и ценяхме учителите и не поставяхме под въпрос техния авторитет.
Даже ни беше страх от учителите.
В другите класове беше същото, нямаше понятие за „трудни“ деца. Всички бяха послушни, може и да не харесваха училището, но се отнасяха с уважение към ученето.
Как учеха малките класове
Малките бяха въвлечени в социалния живот и се запознааха с традциите от възрастните с помощта на календар. Всички важни дати бяха там и всяка имаше някакво събитие, свързано с нея.
Проеждаха се състезания между А, Б и В клас.
Имаше много полезни училищни дейности, имаше къде да проявиш себе си:
при почистване на училището;
в събирането на отпадъчна хартия и скрап;
в заниманията с изоставащите;
Забележка: учениците слушаха по-възрастните толкова много, че само двама възрастни бяха достатъчни за всички деца;
Нямаше никакви проблеми. При лошо поведение се намаляваше оценката за поведение (дисциплината).
В средните класове
Училището ни подготвяше за живота на възрастните, не сме правили никакви глупости.
Нямаше изучаване на научна фантастика – само практични неща, които биха били необходими в живота на възрастните.
Момичетата започваха да шият в часовете по труд, петокласничките показяаха собственоръчно ушитите си поли, след това започваха да шият блузи и престилки.
Момчетата усвоиха дърводелски инструменти и научиха основите на електричеството – беше срамно да не знаеш как да работиш с ръцете си.