Долината на река Хунза се намира на границата на Индия и Пакистан и е наричана още „оазисът на младостта“. Защо?
Защото средната продължителност на живота на местните жители е 110 години. Те почти никога не боледуват и изглеждат млади за годините си. Дълголетието им все още озадачава изследователите.
Без да се фокусираме твърде много върху документираната максимална възраст, невероятният факт е, че всички лекарски доклади за хората тук споменават, че възрастното население е във форма, изпълнено с жизненост и практически не страда от тежки болести.
Жителите на долината Хунза, за разлика от съседните народи, външно много приличат на европейците. Според легендата планинската държава джудже е основана от войници от армията на Александър Велики по време на индийската му кампания.
Хунзакутите се забавляват от факта, че някои други се наричат планински народи. Защото те са истински планинци – те са се заселили близо до точката, където се събират трите най-високи системи на света: Хималаите, Хиндукуш и Каракорум.
View this post on Instagram
Днес Хунза се управлява от пакистанското министерство на Кашмир и северните територии.
Те имат свой собствен език – бурушаски (чиято връзка все още не е установена с нито един от световните езици, въпреки че всички тук знаят урду, а мнозина знаят английски).
Хунзите се къпят в леденостудена вода дори при 15-градусов студ, играят игри на открито до сто години, 40-годишните жени изглеждат като момичета, на 60 запазват стройната си и грациозна фигура, а на 65 все още раждат деца. Лятото ядат сурови плодове и зеленчуци, зимата сушени кайсии и покълнали зърна, овче сирене.
И друго интересно: през „гладната пролет” (периода, когато плодовете още не са узрели; продължава 2-4 месеца), те не ядат почти нищо и пият само веднъж на ден напитка от сушени кайсии. Този пост е издигнат в култ и се спазва стриктно.
Шотландският лекар МакКарисън, който пръв описва Щастливата долина, подчертава, че там приемът на протеини е на най-ниското ниво на нормата, ако изобщо може да се нарече норма. Дневният прием на хунза средно е 1933 kcal и включва 50 g протеин, 36 g мазнини и 365 g въглехидрати.
Хунзите консумират предимно растителна храна, ядат често сурови неща. Тъй като са толкова изолирани, Хунза нямат достъп до голямо количество гориво за готвене на храна, нито има много животни, които да се хранят, така че те садят каквото могат и събират останалото. Хунза отглежда кайсии, череши, грозде, сливи и праскови. Те също така ядат много зърнени храни — пшеница, ечемик и просо — и чапати, ежедневния им хляб.
В книгата „Хунза – народът, който не познава болестите“ Р. Бирхер подчертава следните много съществени предимства на модела на хранене в тази страна:
– На първо място то е вегетариантско;
– голям брой сурови храни;
– зеленчуците и плодовете преобладават в ежедневната диета;
– натурални продукти, без химизиране и приготвени със запазване на всички биологично ценни вещества;
– алкохол и лакомства се консумират изключително рядко;
– много умерен прием на сол;
– продукти, отглеждани само на родна почва;
– редовни периоди на гладуване.
През 1984 г. един от представителите на общността, чието име е Саид Абдул Мобуд, пристигнал на лондонското летище Хийтроу. Той озадачил имиграционните служители, когато показал паспорта си. Според документа Хунзакут бил роден през 1823 г. и бил навършил 160 години.
Моллата, придружаващ Мобуд, отбелязал, че неговият подопечен се счита за светец в страната Хунза, известна със своите столетници. Мобуд имал отлично здраве и здрав разум. Той отлично помнел събитията от 1850 г. насам.
Как се предпазват от болести
Накратко, с упражнения. Средата, в която живеят Хунза, е планинска и с изключително пресечен терен. Селата са невероятно изолирани и построени в скалите; някои села са на повече от 1000 години. Хората Хунза нямат друг избор, освен да се движат по неравните проходи и стръмните хребети.
Обработваемата земя също не винаги се намира непосредствено до домовете им. Някои пасища са на два часа преход от селото. Твърди се, че Хунза са по-издръжливи от известния силен народ Шерпи от Хималайския регион.
А щастливи ли са?
Абсолютно. Всъщност някои изследователи наричат Хунза „най-щастливите хора на Земята“. Хунза имат страст и желание за живот, може би породени до известна степен от ежедневните им строги упражнения и простия начин на живот.
Местните казват за тяхната тайна на дълголетие следното: бъдете вегетарианци, работете всеки ден и физически, постоянно се движете и не променяйте ритъма на живот, тогава ще живеете до 120-150 години.
