Съпругът ми и аз започнахме да се срещаме още в последната ни година, когато бяхме в училище. Моите и неговите родители бяха много притеснени от това.
Те смятаха, че сега трябва да мислим преди всичко за влизането ни в университет, а не за любов. Майките ни често общуваха, за да измислят как да ни разделят и да ни накарат да се съсредоточим върху ученето. Те обаче така и не успяха да повлияят на нашите отношения и тяхното развитие.
Единственото, което правеха родителите ни, беше да преувеличават всичко и да правят проблем от връзката ни. Завършихме училище и влязохме в университети, които се намираха в различни градове. Намираха се на четири часа път. Всеки знае колко лошо може да повлияе разстоянието на връзката.
В резултат на това се виждахме само когато идвахме на гости на родителите си за уикенда. Постоянно се карахме, което беше много изтощително.
Когато бяхме трета година, за да не се разделяме, решихме да се оженим. Бяхме много млади, нямахме опит и т.н., а родителите ни изобщо не очакваха такова развитие на събитията.
Сватбата ни беше скромна. Просто се подписахме с имената си и седнахме в едно кафене с най-близките.
Когато всички вдигнаха наздравици, пожелавайки ни щастие, свекърва ми също искаше да каже няколко думи.
Накратко, тя ни помоли да се разделим веднага, щом любовта ни приключи, защото двамата изобщо не сме били един за друг. След думите й се почувствах сякаш някой ме беше ударил с всичка сила в корема.
От тогава са минали 16 години. С мъжа ми още сме заедно и все още се обичаме. И със сигурност има силна любов, щом още не сме се разделили.
