Сутринта на 28 ноември 1994 г. 6-годишният Рики Нийв от Питърбъроу се сбогува с родителите си и отива на училище. Когато другите деца се върнали следобед, а Рики все още не се появил, майка му Рут се разтревожила, защото синът й обичал да следи времето с новия си електронен часовник и винаги се прибирал за вечеря.
Ето защо когато съпругът й Tревър се върнал от работа, те отишли да го търсят около Уеланд, където живеело семейството.
Майката и бащата обикаляли около 2 часа по улиците на града, крещяли името на сина си и търсели свидетели. След като разпитали няколко негови съученици, те разбрали, че момчето е било на училище, след което, както обикновено, тръгнал към вкъщи. Всичко сочело към отвличане, затова родителите побързали да се свържат с полицията.
Watch #24HoursinPoliceCustody: The Murder of Rikki Neave on Channel 4, Monday 4th July at 9pm. pic.twitter.com/RbiZhTy7NM
— Channel 4 (@Channel4) July 2, 2022
На другия ден след като Рики Нийв бил обявен за изчезнал, полицията, заедно с кучета, пристигнали в близките гори на Питърбъроу и няколко часа по-късно открили безжизненото тяло на момчето.
Сцената на убийството изглеждала плашеща: жертвата била гола и лежала на широка горска поляна, разперила ръце и крака във формата на звезда. Дрехите ги нямало никъде (по-късно щели да бъдат намерени в кофа за боклук наблизо). Докладът от аутопсията показал, че момчето е бил удушено.
Разследването
От самото начало властите се фокусирали върху майката на жертвата, като я заподозрели в убийство, тъй като имало свидетели (съседи), които казали на властите, че тя е малтретирала брата и сестрите на Рики.
През октомври 1996 г. се провежда процес. Съдът оправдла жената за убийството на момчето. Въпреки това, дори преди процеса, Рут се признала за виновна за злоупотреба с децата си и затова скоро била осъдена на 7 години затвор. Бащата се заел с възпитанието на децата, а майката отишла в затвора.
„Загубих децата си и свободата си. След това трябваше да започна всичко отначало и то със стигмата на убиец. Въпреки че бях оправдана, всички продължиха да мислят, че аз съм убиецът“, казва Рут Нийв в скорошно интервю.
– Семейството ми беше напълно унищожено. Съпругът ми не искаше да има нищо общо с мен, а аз не съм виждала децата си повече от 26 години. Наистина ми липсваха докато растяха. Не видях как са ходили на училище и университет…
Търсенето на престъпника
След оправдаването на Рут, полицията разследва случая около 1 година, но не открива други заподозрени, ето защо разследването зацикля до 2015 г., когато детективите решават да се опитат да намерят убиеца отново.
Благодарение на технологичния напредък криминалистите успели да намерят следи от ДНК върху дрехите на Рики, от които успели да създадат профил, подходящ за сравнение с други проби. Те го заредили в базата данни и веднага видели съвпадение. Намерената ДНК на жертвата съвпаднала с тази от биологичния паспорт на Джеймс Уотсън.
Полицията проучила биографията му и установила, че по време на убийството 13-годишният Джеймс е живял в сиропиталище близо до семейство Нийв. В същото време той е регистриран като „труден тийнейджър“.
Между другото, Уотсън се оказал в сиропиталище, след като единственият му родител, който работел в полицията, бил обвинен в злоупотреба с власт и изпратен в затвора.
Събирането на доказателства
Първоначално Джеймс отрича да е имал контакт с жертвата и предоставя на властите алиби за 28 ноември 1994 г., което никой не може да потвърди.
Когато обаче чул, че по дрехите на момчето са открити следи от неговата ДНК, Уотсън веднага променил версията си и заявил, че предишния ден е вдигнал Рики на ръце, за да помогне на момчето да погледне през оградата.
Когато полицията започнала да разпитва Джеймс по-подробно, за да опише мястото, където се случило всичко, той се объркал в показанията си и посочил ограда, която била недалеч от дома на родителите на жертвата. Но в резултат на разследването полицията установява, че през 1994 г. там не е имало ограда.
Освен тази лъжа изплували и други факти, които говорели против него. Визитката „труден тийнейджър“ сочела, че веднъж едва не е удушил момиче и е тормозил връстниците си в сиропиталището.
Съдът
Тези доказателства били достатъчни за съдебните заседатели през юни 2022 г. да признаят 41-годишния Джеймс Уотсън за виновен в убийството. Но заради факта, че по време на престъплението той е бил тийнейджър, Уотсън получава само 15 години затвор.
„Обещахме на семейството на Рики, включително Рут, че ще намерим убиеца му и успяхме“, казва полицаят Пол Фулууд. – Извиних се на семейството, че разследването отне много време, но най-важното е, че успяхме да изправим убиеца пред съда.
Въпреки извинението от страна на полицая, Рут Нийв казва, че не е готова да прости на полицията, че й отнело толкова време да я обвинява в убийството на собствения й син и да превърне живота на жената в „истински ад“.
„Прогубих целия живот на децата си – всичко това благодарение на полицията в Кеймбриджшър“, казва тя. – Когато Рики умря, аз умрях с него.
