Мъж шофирал по магистралата и видял възрастна жена отстрани на пътя. Дори в бледнеещата светлина на деня лесно се забелязвало, че има нужда от помощ.
Мъжът спрял до нейния мерцедес. Старото му Пинто все още съскало от недоволство, когато младият мъж слязъл от колата. Жената се опитала да прикрие притеснението си с усмивка, но не успяла.
През изминалите два часа никой не е спрял близо до нея, за да предложи помощ. И той? Защо е тук? Изглежда беден и гладен. Опасен ли е? В главата й продължавали да изникват въпроси.
Мъжът веднага разпознал загрижеността на лицето й. Само страхът можел да остави такава следа в човешките очи. Той знаел това много добре.
„Здравейте, мога ли да ви помогна? Защо не се качите в колата, там е по-топло? И, о, да, казвам се Браян Андерсън.“
Мерцедесът бил само със спукана гума, но за безпомощната възрастна жена този инцидент на натоварена магистрала изглеждал като трагедия. Брайън се справил с проблема доста бързо, оставяйки ръцете си много мръсни и наранени.
Виждайки, че мъжът е почти приключил, старата жена отворила прозореца и го заговорила. Тя му казала, че е от Сейнт Луис, че не планира да остане тук за дълго и обяснила как попаднала в тази сутиация.
Жената искрено казала, че никога няма да може да се отплати на мъжа.
Браян само се усмихнал в отговор. Възрастната дама попитала колко да му плати – всяка сума би била приемлива в този спешен случай.
Младият мъж, без да се поколебае нито за миг, отказал. Той си спомни всички, които някога са му подали ръка за помощ в трудна ситуация и не са поискали нищо в замяна.
Браян казал на жената, че ако наистина иска да му благодари, трябва да помогне на първия нуждаещ се.
Той добавил:
„В този момент се сетете за мен…“
Андерсън изчакал, докато старата дама запали колата си и потегли. В студен и тъжен ден тази внезапна възможност да направи добро изведнъж добавила малко цвят в живота му. С усмивка на лицето мъжът влязъл в колата и изчезнал във вечерния здрач.
След няколко километра възрастната жена спряла в кафене. Това била най-обикновена закусвалня на бензиностанция. Масите й, не особено старателно подредени, изглеждали овехтели дори на фона на оскъдния интериор.
Кафенето и целият този пейзаж събудили неприятни чувства на безпокойство и дискомфорт у дамата с мерцедеса. Сред цялата тази скромност се откроявала една сервитьорка. Възрастната дама веднага забелязала усмивката й.
Усмивка, която криела безпокойство, умора и болка. Жената разпознала себе си в младото момиче, защото половин час по-рано стояла безпомощна на пътя със същото изражение в очите, със същата усмивка.
Момичето не спирало да бърше потта по лицето си с мръсна кърпа, тревожно оглеждало клиентите и непочистените маси, без да си знае как ще се справи с всичко това днес. Усмивката на лицето й обаче не спряла да радва околните.
Старата дама забелязала че сервитьорката е бременна в седмия месец. В главата на жената минала мисъл:
„Как може някой, който има толкова малко, да дава толкова много на другите?“
Изведнъж си спомнила за Браян. След като приключи с вечерята, възрастната дама поставика стодоларова банкнота на масата и бързо излязла.
Сервитьорката, приближавайки се до масата, виждайки парите и жената, която изчезнала зад вратата, осъзнала, че няма да има време да я настигне и да върне рестото.
Миг по-късно в очите й се появили сълзи от това, което прочела върху надрасканата салфетка:
„Не ми дължиш нищо. Разбирам те добре. Веднъж някой помогна и на мен, без да иска нищо в замяна. Така че сега аз помагам на теб. Ако искаш да ми благодариш, направете следното: не позволявай този кръговрат от любов и доброта да спре с теб“.
Под надрасканата салфетка имало и още 400 долара. Момичето, вдъхновено от невероятния жест на човечност, се справило с лекота с мръсните маси и многобройните клиенти.
Когато се прибра;а вкъщи, тя не могла да спре да мисли за онази дама в мерцедеса. Как разбра от какво се нуждаем сега? Бебето скоро ще се появи, а всеки доход й е от полза.
Влизайки в спалнята, сервитьорката прегърна спящия си съпруг. Толкова се тревожела за парите в семейството, стараела се колкото може… Целувайки го, тя прошепнала в ухото му:
„Всичко ще бъде наред. Обичам те много, мой Браян Андерсън.“
Коментарите за тази история са излишни. Понякога забравяме колко безупречно работи принципът на бумеранга в живота. Не позволявайте кръговратът на добро да спре върху вас.
Разкажете тази история на ваш приятел. На всички ни се налага понякога да ни се напомня кое е наистина важно в живота.
