„Ти си грешка на природата. Трябваше да направя аборт“, каза ми собствената ми майка

Ти си грешка на природата. Трябваше да направя аборт каза ми собствената ми майка
Изображение от freepik

Ива и Румен започнаха да се срещат още от училище. И двамата бяха още деца, както като поведение, така и като външен вид. Въпреки това, на 16 години момичето вече очакваше дете.

Младите родители не бяха готови за тази стъпка. След раждането на детето двамата се разбягаха в различни посоки. Ива остави бебето при родителите си и отиде да живее в друг град.

Новоизпечените баба и дядо не потърсили дъщеря си, вече било късно да я учат на мъдрост. И се ядосвали, че дъщеря им е постъпила толкова неразумно.

Те сами започнали да гледат бебето. Баба Люба и дядо Борис не жаллеи сили и пари за внучето си. Те направили всичко, за да порасне внучето им като добър и умен човек.

И малкият Тодор наистина израснал като едно будно и добро дете.

По това време майка му вече била омъжена два пъти, като и двата пъти родила по едно момиче на съпрузите си.

Веднъж вече порасналият Тодор срещнал майка си на сватба на роднини. Въпреки че баба му и дядо му се грижели добре за момчето, все още му липсвала майчината топлина.

Майката не спирала да се хвали на близките колко прекрасни дъщери има и колко много ги обича.

– Мамо, ами аз? Мен обичаш ли ме? – неочаквано попитал Тодор.

– Ти? Ти си грешка на природата. Баща ти очевидно е бил прав, като каза, че трябва да направя аборт“, казала подпийналата му майка през смях.

Тодор си тръгнал разплакан от сватбеното тържество. Колкото и чужда да била тази жена, тя все пак била негова майка и той имал нужда от любовта й.

Минали години. Тодор се оженил. Вече имал собствен апартамент и семейство. Една сутрин неочаквано някой позвънил на вратата.

Отсреща стояла собствената му майка. Била разбрала къде живее от баба му и дядо му.

— Извинявай, скъпи, че те безпокоя толкова рано, но нямам къде да отида. Мъжът ми ме изгони от вкъщи, а дъщерите ми са в чужбина. Може ли да остана известно време при теб? Докато си стъпя на краката?

— Сбъркали сте номера – казал Тодор без да изслуша жалния монолог докрай.

Той вече имаше свой собствен син – малкия Велко. Татко облече бебето и отиде да посрещне мама от работа. А после всички отидоха при баба и дядо на село. Имаше много работа в градината. Пролетта беше в разгара си.

Advertisement