„Татко, не ме оставяй“, умолявах баща си, но той си тръгна. След години разбрах, че е в беда…

И години по-късно съдбата отново ни събра.

Ана се събуди от писък. Родителите й отново се караха. Тя се успокои малко и едва тогава стана. И макар че момичето вече беше свикнало със скандалите на родителите си, те много я разстройваха.

— Ана! Събирай си играчките! Ти и аз се изнасяме днес! – извик майката на момичето.

— За какво? – попита дъщеря ми.

— Ще живеем в кеартира. Няма да търпя повече глупостите на този негодник –  отговори Рая на дъщеря си.

Дъщерята не можеше да не се подчини на майка си, но също така не можеше да разбере защо, тя нарича баща си негодник.

Започна да събира играчките си и тихо бършеше сълзите си с малката си ръчичка.

— Ани, само не се притеснявай, ще те посещавам през цялото време – каза бащата Николай на дъщеря си.

Ани беше шокирана от мизерията и мръсотията, които цареше в новия дом. Тук за първи път видя големи хлебарки, които предизвикваха панически ужас в нея. Техни съседи в евтината квартира бяха семейство алкохолици.

Малката Ани се страхуваше дори да затвори очи тук, защото винаги й се струваше, че хлебарките пълзят по нея.

— Ани, сега трябва да имаме малко търпение и със сигурност ще се измъкнем от тук. – обеща Рая на дъщеря си.

— Мамо, защо татко не идва толкова дълго? – попита веднъж майка си.

— Няма нужда от нас, той вече има друго семейство – отговори й Рая.

Минаха няколко месеца, а баща й все не идваше. Ани обаче се надяваше, че баща й все пак ще дойде и ще ги отведе от този ужасен апартамент.

Впоследствие пък майка й се пристрасти към горчилката и загуби всякакъв интерес към дъщеря си. След това тя се тревожеше само за едно: откъде да вземе пари за алкохол.

Ани често плачеше и през цялото време чакаше баща си. Веднъж, най-сетне, Николай посети дъщеря си, той й носеше огромна торба с различни лакомства и кукла.

— Скъпа, как си тук? – попита бащата и огледа стаята с отвращение.

— Всичко е много лошо! Не ме оставяй тук! – каза Ани на баща си.

— Аниичка, аз вече имам друго семейство, а ти имаш майка. Няма къде да те заведа – отговори бащата и сведе очи.

— Мама пие през цялото време, не й пука за мен. Тук умирам от глад, моля те да ме отведеше. Ще правя каквото ми каже жена ти – отговори Аня на баща си.

Но баща й дори не я послуша, той просто стана и излезе от стаята. След като надеждата й замина с баща й, тя се разплака

Изведнъж майката влезе в стаята и попита:

— Защо плачеш?

— Тате, дойде, но веднага си тръгна.

— Майната му! – каза майката и взе от дъщеря си торбата с подаръците, които баща й й беше донесъл.

Минаха години и Ани вече трябваше да се дипломира. Въпреки всички проблеми, които сполетяха момичето, тя се изучи добре. Майка й не се интересуваше, тя продължаваше да пие до смърт.

Един ден тя седеше на пейка до входа и ридаеше. Тя трябваше да се дипломира утре, но нямаше какво да облече за случая.

Ани не искаше да се прибира, защото майка й отново пиеше у дома.

— Пак ли пие? И защо си тъжна? – попита я съседската баба.

— Нямам какво да облека за бала в събота – оплака се момичето на възрастната жена.

— Я ела с мен – каза й старата жена.

Анa стана и последва баба си. Тя даде на момичето чай, а след това започна да търси нещо в килера.

— Намерих я. – Тя подаде на Аня луксозна мека кремава рокля. — От бала на внучката ми е. Тя вече е студентка по психология.

— Слава богу, дори цветът не се е променил, това е френското качество. Мисля, че ще ти стои перфектно.

—  Колко е красива! – възхитено каза момичето.

Когато момичето пробва роклята, тя се оказа голяма за нея.

— Не се притеснявай. Ще ти я направя по мярка, а ти помисли за прическата.“, каза й възрастната жена.

Баба Лида и Ани разговаряха дълго за живота. Съседката й разказа своята тъжна история – че е израснала в сиропиталище и е работила като кардиолог през целия си живот.

От този ден изминаха повече от 15 години. Баба Лида взе Ани при себе си и й помогна да влезе в медицинско училище. Тя стана отличен лекар.

Един ден Ани седеше в кабинета си и разглеждаше документи.

— Доктор Николова, нужна е вашата консултация: бездомник с измръзване и неправилно зараснала фрактура. Вижте му кардиограмата и кажете дали сърцето му ще издържи операцията или не.

Ани отвори епикризата на пациента и едва не припадна:

— Николай Николов. Роден през 1951г. Баща ми е бездомен. – прошепна Ани.

— Мога ли да прегледам пациента? – каза Ани.

— Да, той е в шесто отделение.

Ани влезе в стаята и видя, че собственият й баща лежи на леглото.

— Добър ден! – каза тя на баща си. Едва позна в съсухрения старец своя баща.