Наскоро пътувах с влак. Беше работен ден, но във вагона имаше много място. Защото беше следобед и още никой не бързаше. На една от гарите до мен седна възрастен мъж. Старец като старец, помислих си, чист, облечен просто, но спретнато. Сивокос, с гъста брада.
– Прибирате ли се? – ме попита той.
– У дома – отговорих простичко.
– Знам, че обичате дома си. Вече ви чакат там.
– Моля? – Бях изненадана, защото не очаквах гости.
– Стените – изненада ме още повече той.
Винаги съм знаела, че домът не е само място, където живеем. Настроението ни зависи от това колко е топло и уютно. И това не са просто стени, домът има своя собствена енергия. Което се отразява на качеството на живота ни.
И няма значение дали имате къща или апартамент. В крайна сметка не казвате: прибирам се в апартамента. Казвате: прибирам се вкъщи.
Но стените да чакат. Мислили ли сте някога за това?
– Защо сте изненадана? – продължи спътникът. Всяка дума е звук. (Разказвам ви както го помня). И в нашия живот всичко е свързано със звукови вибрации. Мислите ли, че думите са се появили от нищото? Не.
Дори нашата вселена произлиза от вибрация. Причинил я е звука Ом. А думата дом има удивителен сакрален смисъл и значение.
– И какъв е той, този свещен смисъл? – Стана ми любопитно.
– Ето каква е работата. Да вземем първата буква от думата – Д. Това е доброта, духовност. Вашият духовен опит и духовен свят. Развивате ли се хармонично като личност? Какви действия извършвате: праведни или не. Правите ли добри дела?
А буквата О е Той. Създателят! Той е бил този, който е създал дома за вас, проявявайки Своята Божествена енергия. Това е вашата връзка с него и с вашите предци.
М е вашите мисли. Вашите размишления. Каква е вашата природа – творческа? Знаете ли как да подобрявате и трансформирате? Правете всичко в името на благото.
– Интересно – отбелязах аз. – А защо стените чакат?
– Ъглите в къщата не са просто ъгли – отговори мистериозният непознат (в този момент той вече ми се стори мистериозен). И стените не са просто стени. Чували ли сте някога за наука като нумерология?
– Чувала съм, но никога не съм се увличала – отговорих аз.
– Не е необходимо – отговори Той. (Не е случайно, че е с главна буква!) – Просто знайте, че буквата Д (доброто) е представена от числото 4. Числото четири символизира много. Това са четирите елемента: земя, вода, огън, въздух. Това са четирите посоки на света. Четирите края на светия кръст. И четирите ъгъла на къщата. Усещате ли връзката? Ти си добър мил човек и обичаш дома си, своите ъгли и стени. И твоят дом те обича! Ето защо стените винаги чакат твоетозавръщане.
– Уау – беше всичко, което успях да кажа. Междувременно старецът превключи на Ти.
– Буквата О (Той) има тайна – продължи той, – Тази буква съответства на числото 70. (започнах да записвам). И така, това число е свързано с познанието. В нашия свят има въображаеми и истински ценности. Чрез О (Той) -70 – разпознаваме истинските. Чрез тази тайна човек може да познае ключа. Ключът към тайните врати на този свят.
– Мистериозно, но невероятно – възкликнах с възхищение. – Всеки ли може?
– Всеки може – отговори старецът, като поглади брадата си, – но не всеки иска.
И тогава видях, че от ясните му сини очи буквално струи светлина.
– Всичко зависи от това как мислите (Ние сме хора, отбелязах си, но кой е тогава Той?) Ето, че плавно преминахме към буквата М (мисли). За нашите далечни предци – славяните, числото 40 е имало специално значение.С него се обозначава буквата М. И се смята за Божествено. Душата се въплъщава на земята, за да претърпи прераждане. В резултат на което ще придобиете своята завършеност Затова казвам, че не всеки иска това. Така че домът за хората е малък микрокосмос на земята. Е, трябва да тръгвам, благодаря.
– За какво? – отново се изненадах. – Аз Ви благодаря.
– За това, че денят е хубав, за това, че слънцето грее, облаците плуват, за това, че винаги си наблизо. За това, че познаваш семейството си и се грижиш за него. Все пак общото число на думата къща е 6. И това е числото на Бащата и Майката. Това е всичко.
Той стана и отиде. Не, той не ходеше, а сякаш се носеше. Гледах след него, без да свалям очи. Тогава някаква лелка с два куфара го закри. Тя пристъпи напред и сякаш мина през него. И когато тя отстъпи настрани, Той вече не беше на платформата.
Когато се върнах у дома, имах чувството, че моите стени наистина ме чакат. И сега винаги ще знам това!
