Здравейте! Искам да споделя с вас моята история. Моето име е Мария. Аз съм на 30 години. Съпругът ми се казва Олег. Срещнахме се, когато бях на 25.
Това уникално чувство, което смятах за любов, възникна в първите минути на срещата. Ухажване, нощна кореспонденция, първа интимност – всичко казваше, че това е той, това е завинаги!
7 месеца по-късно се оженихме. Родителите ни дадоха своята благословия. 10 месеца след сватбата се роди нашият Антон. Скоро с общите си спестявания купихме голям тристаен апартамент, ремонтирахме го и подобрихме ежедневието си. Започна щастлив семеен живот.
Но противно на мечтите ми, това не продължи дълго и човекът, който се закле във вярност до гроба, да бъдем заедно в скръб и радост, ме предаде.
Майката на съпруга ми живееше сама в краен квартал в малък стар апартамент. Съпругът й почина преди 10 години.
Няколко месеца след като обзаведохме нашия тристаен апартамент, съпругът ми заговори за неговата бедна и самотна майка, за това как самотата и възрастта я „ядат“ всеки ден. Той предложи да я покани да живее при нас, временно, докато тя продаде стария си апартамент и събере за къща.
Тъкмо ще има кой да гледа Антон. Съгласих се без въпроси. Седмица по-късно свекърва ми продаде апартамента си и се премести да живее при нас.
Отначало всичко беше наред. Тя имаше собствена стая, помагаше ми с готвенето, заедно почиствахме къщата и хранехме Антон. Дори не можех да си помисля нищо лошо. Но скоро животът ми в собствения ми дом вече не изглеждаше розов.
За мен смисълът на живота е да предам всичките си знания, опит, материално богатство на децата си и да ги възпитам така, че да не загубят всичко, което са получили, а да го увеличат и предадат на децата си. Тогава ще живеем вечно в нашите потомци. На това са ме учили родителите ми.
Освен това не сме вечни и някой ден ще останем само аз, съпругът ми и децата ни, за чието възпитание сме отговорни единствено ние.
Няколко месеца след като свекърва ми се премести в нашия апартамент, започнах да бъда подлагана на неоснователни упреци и коментари от нейна страна относно възпитанието на детето ми.
Постоянното морализиране, подигравки и скандали станаха „норма“ за нея. Но имаше и чувство на разочарование и дори страх. Съпругът ми се съгласяваше с майка си във всичко!
Според него трябвало да се науча от по-възрастните (тоест от свекърва си) как правилно да възпитавам истински успял човек! Всеки ден търпението ми се изчерпваше. Един ден то се изчерпа.
След поредната подигравка от страна на свекърва ми, взех Антон на ръце и й казах, че докато не излезе от дома ми, няма да пипне внука ми… Свекърва ми си събра нещата и си тръгна.
Домът е там, където ти си стопанката, а съпругът ти е стопанинът. Вие определяте правилата на играта сред стените на вашия дом.
Същата вечер Олег, след като научи от майка си за ултиматума ми, устрои скандал, нарече ме неблагодарно същество и поиска развод с разделяне на цялото съвместно придобито имущество… Оттогава не сме разговаряли с него.
Любовта си отиде, появиха се предателството и безнадеждността. Не мога да намеря правилното решение. Кажете ми какво да правя?
