Макар че взех всички тестове и преминах всички прегледи, едва след раждането разбрах, че имам специално дете.
Съпругът ми и аз очаквахме с нетърпение раждането на първото ни дете. Щастието ни беше помрачено единдствено от отношението на майката на съпруга ми към моята бременност, тъй като тя каза, че само луди хора раждат в наши дни.
А иначе още от първите дни със свекърва ми бяхме в отлични отношения. За три години семеен живот нямах един конфликт с майката на съпруга ми.
Обаче бях шокирана от това как свекърва ми прие новината за предстоящото попълнение в семейството.
Мъжът ми също беше шокиран от изявлението на майка си и направи няколко опита да я убеди да си мери приказките, но майка му имаше само един отговор:
— Има семейства, които изобщо живеят без деца и при тях всичко е наред, но вие веднага решихте да раждате. Дори нямате собствен дом, а сте решили да се сдобиете с наследници.
Майката ми ме подкрепяше по телефона, доколкото можеше, защото живееше в друг град. С мъжа ми дори не искахме да чуем да се отървем от детето, въпреки че свекърва ми непрекъснато ни говореше за това.
Едва след раждането научих, че съм родила слънчево дете със сериозни патологии. След раждането свекървата се появи в родилния дом и започна да настоява да се откажа от бебето, защото той ще съсипе живота ни:
– Няма да можеш дори да родиш второ дете, защото няма да имаш време за това, а съпругът ти няма да издържи на такъв стрес и ще тенапусне.
Майка ми се разплака и ме посъветва да направи както казва свекърва й. Съпругът ми започна да мисли да напише отказ от бебето. Само аз бях твърдо убедена, че сме са семейство и можем да преодолеят всичко.
Мъжът ми ме напусна, когато синът ми беше на една година, той просто каза, че не може да го понесе, че се смущава от собственото си дете, че го смята за свое наказание. След като съпругът ми напусна семейството, бях оставена в ада, нямах пари дори да си купя храна.
И тогава в живота ми се появи баба Маргарита, бабата на съпруга ми по бащина линия. Тя пристигна и ми каза със сина ми незабавно да се преместим при нея.
Дори не знаех, че мъжът ми има баба, защото баща му почина преди повече от десет години, а тя е живяла съвсем наблизо.
Историята, която ми разказа баба Маргарита, ме шокира.
Оказа се, че свекърва ми е родила първото си дете още преди тя и съпругът й да се оженят, а детето й е било със същата диагноза като моя син.
Това заболяване се предава по майчина линия в семейството на свекървата, но баба Маргарита разбрала за това едва години по-късно, тъй като нейната снаха и свекърва внимателно пазели тази тайна: леля й и две от сестрите имали същото заболяване.
След раждането на дъщеря й моята свекърва веднага написала отказ от нея и казала на бъдещия си съпруг, че детето е починало по време на раждането и тъй като тя е вписана в болничните документи като самотна майка, никой не го е питал него за нищо.
След известно време младите хора се оженили и година по-късно имаха напълно здраво бебе. Баба Маргарита продължи:
„След известно време синът ми започнал да говори за още едно дете, но снахата не се съгласила за нищо на света. Когато синът ми започнал да настоява, снахата не издържала и разказала за раждането на болна дъщеря. Синът ми започнал да търси дъщеря си и разбрал, че тя е починала преди година в специализирано училище-интернат. Сърцето на сина ми не издържа на това и той получи масивен инфаркт, който стана причина за смъртта му.“
Бях много шокирана, че нито съпругът ми, нито свекърва ми не казаха нищо за наличието на наследствено заболяване в семейството им. И съпругът, и свекърва ми първо скриха тази тайна от мен, а след това подло я ме оставиха сама да решавам този проблем.
Изобщо не съжалявам, че такъв негодник като мъжа ми напусна живота ми. Синът ми пък наскоро претърпя сърдечна операция и расте като гальовно и послушно дете. Баба Маргарита пък ми направи така, така че подлият внук и майка му да не могат да отнемат апартамента от мен и нейния син.
Съвсем наскоро баба ми ме запозна с внука на един от нейните приятели и скоро ще узаконим връзката си. Бъдещият ми съпруг е детски лекар и много бързо се сприятели с любимия ми син.
Впрочем, веднага казах на приятеля си, че ще живеем с баба Маргарита, защото тя е най-близкият и скъп човек за мен.
