– Сватба няма да има. Майка ми не те хареса – сухо ми каза Владимир. Каза го с такава лекота, сякаш говореше за времето навън, но в този момент решаваше не само нашата съдба, но и съдбата на детето ни.
Бях бременна в третия месец. Владимир знаеше за това и ми направи предложение. Преди това се срещахме близо година, но все още не се бях запознала с родителите му.
Знаех само, че е от малък областен център, а родителите му са заможни хора. Страхувах се да ги срещна, защото аз съм от обикновено семейство, отгледано от самотна майка. Баща ми си отиде, когато бях още малка.
Когато съобщих на Владимир за бременността, той не беше много доволен. Каза, че не е подходящият момент, защото имал много планове и не искал да се занимава с пелени и лигавници.
По-късно, след като помисли малко, все пак ми предложи брак. Бях щастлива, защото го обичах. Но щастието ни не продължи дълго.
Отидохме да се запознаем с родителите му. Къщата им ме изуми. Огромна, красива, със скъпо обзавеждане. Всичко там изглеждаше толкова луксозно, че буквално онемях.
Масата, която родителите му подредиха, беше великолепна. Майката на Владимир дори ми подари златни обеци, като каза, че са спомен от нашата среща. Но намусените им физиономии не ми дадоха мира – беше очевидно, че не ме харесват.
Разбрахме се да подпишем възможно най-скоро, докато коремът ми все още не се виждаше. Но няколко дни по-късно Владимир изчезна, а след това се върна и обяви, че няма да има сватба – родителите му не бяха доволни.
Сълзите и увещанията ми не помогнаха. Владимир и майка му вече бяха решили всичко.
Той нямаше да се ожени за мен, защото „не съм подходяща за него“. Нещо повече, той поиска дарените обеци да бъдат върнати. Беше унизително.
Тръгнах си в пълно отчаяние, очите ми се давеха в сълзи. Не помня колко съм вярвала. Скитах се безцелно из улиците, неспособна да мисля. Само плачех и окайвах съдбата си.
Изведнъж някой ме извика по име. Обърнах се и видях позната физиономия – това беше Тодор, някога бяхме заедно на кулинарен курс.
Не можах да сдържа сълзите си. Тодор ме попита какво се е случило, а аз не издържах и му разказах всичко. Той ме завде у дома си, нахрани ме и ми каза да опитам да поспя.
„Ще измислим нещо на сутринта“, успокои ме той.
На сутринта ме чакаше закуска и букет рози.
– Знам, че това, което ще кажа е много неочаквано, но наистина го мисля. Ожени се за мен. Детето има нужда от баща – каза той.
– Само заради детето ли ми предлагаш брак? – усмихнах се. Думите му не ми звучаха сериозно, но жестът му бе мил.
– Не, не само. Обичам те отдавна, от първата ни среща. Но не посмях да си призная, мислех, че момиче като теб никога няма да ми обърне внимание.
На следващия ден подадохме молба и месец по-късно се оженихме. Отначало не обичах Тодор, но с всеки изминал ден чувствата ми към него ставаха все по-силни. Той ми даде усещане за сигурност и това беше най-важното.
Осъзнах, че наистина харесвам новия си живот и никгоа не съм била по-юастлива.
Един ден с Тодор се разхождахме в парка с количка – синът ни вече се бе родил. Видях едно момиче с добре познати златни обеци. Това явно беше новата избраница на Владимир.
Не сбърках: той се приближи до нея, прегърна я и след това, като ни забеляза, побърза да ни посрещне.
– Знаех си, че това не е мое дете. Мама беше права! – каза той ядосан и си тръгна.
-– Коя е тази? – попита спътницата му.
– Никоя. Искаше да ме омотае в капана си, но не успя – чух разговора им, докато се отдалечаваха.
Тоодор ме прегърна по-силно. Погледнах в количката – бебето ни спеше, без да се тревожи за нищо. Не се тревожех и аз, защото истинският му баща беше до него. И ако се вгледате внимателно, синът наистина прилича малко на Тодор.
Сигурна съм, че извадих късмет в тази история. Добре че Владимир сам изчезна от живота ми. Определено не бих била щастлива с такъв човек.
Понякога вторият баща може да бъде много по-добър от биологичния баща. Съгласни ли сте с това?
