Преди години ми се случи нещо, което няма да забравя никога. Беше лято. Бяхме в къщата на село. Тогава дъщеря ми беше на 6 години.
Заедно с нея почистихме къщата. Стана чисто и светло.
Сложихме чергите в къщата, отворихме дворната врата и затворихме тази на верандата с кука. Седнахме да пием чай.
Изведнъж някой започна да рита вратата на верандата, силно и толкова упорито, че аз и дъщеря ми скочихме като ужилени и се втурнахме към верандата.
Погледнахме през прозореца и с огромно учудване забелязахме, че пред вратата няма никой. Стана толкова зловещо. Излязохме и заключихме и дворната врата с кука.
Мина малко време. Още не се бяхме успокои и отново някой започна да рита вратата на верандата. Отворих вратата на къщата и попитах: кой е там?
Тишина…
Нямаше следа от никой.
След малко, за щастие, се прибра съпругът ми. Изглеждаше много притеснен. Едва успя да ми каже:
„Знаеш ли, едва не попаднахме в ужасна катастрофа… Слава Богу, че в последния миг успяхме да спрем встрани на пътя, но колата, която ни следваше, се разби с пълна сила .”
Оказа се, че гумата на някаква кола е изхвръкнала в насрещното платно и последвали ужасни сцени…
Не можех да се успокоя, цялата треперех.
В този момент една мисъл веднага изникна в главата ми: колко добре е, че не отворих вратата.
И знаете ли, едва години по-късно разбрах, че Смъртта е била тази, която е тропала на вратата. Затова дъщеря ми се вкопчваше в мен и се страхуваше, все се оглеждаше и не ме оставяше нито на крачка.
Ето тази зловеща история се случи в нашето семейство.
