В малко китайско селце живеел добродушен старец. Веднъж той намерил изоставено кученце, докато работел във фермата си. Бебето било мръсно и много слабо.
Мъжът съжалил бездомното куче, мислейки со, че всичките му деца вече са пораснали и са заминали да работят в големия град. Той бил останал съвсем сам. Затова мъжът решил да вземе кученцето у дома.
Старецът приюютил кучето, което скоро можело да умре от глад и студ. Грижел се добре за него, къпел го и го хранел. Постепенно кучето пораснало. Всеки ден то ставало все по-силно и по-голямо.
Животното било много благодарно на стареца за грижите. Кучето често помагало на своя спасител, като правело всичко по силите си, когато старецът се занимавал със земеделие. Винаги били заедно. Много се привързали един към друг. Връзката между тях ставала все по-силна и по-силна.
Неочакваната мутация
Кучето обаче ставало все по-голямо.
Той вече тежал колкото мечка! Разтревоженият старец заподозрял нещо нередно. От страх от някакво заболяване той завел приятеля си на ветеринарен преглед.
Но лекарят успокоил възрастния мъж, като му казал, че кучето има генетична мутация. Кояъо обаче не вреди на организма. Като чул, че кучето е здраво, старецът се зарадвал. А гигантските размери на четириногото не го плашат.
