Не вярвах в пророчески сънища. Но е факт, че те често навестяват хората. Има много случаи в историята, когато благодарение на някой сън човек е прозрял важна истина. Например Менделеев е сънувал прословутата си таблица…
Най-скъпото нещо в нашето семейство е една икона на Богородица. Не, не е с голяма стойност за търговците на антики. Тя е дело на майстор от края на 19 век – без злато, без скъпоценни камъни.
Но моята прабаба Полина я използвала, за да благослови брака на баба ми Маруся. И иконата беше с баба Маруся през целия й живот – и по време на войната, и когато дядо й бил в лагерите, и докато децата й растяли и когато тя се разболя тежко… Днес вече тя не е на този свят, но иконата е тук.
И една нощ сънувах как държах тази икона в ръцете си. По някое време тя се изплъзна, иконата падна на пода и се счупи… Спомням си отчаянието си, че не спасих семейната реликва, и радостта си, когато се събудих: иконата беше цяла!
Няколко дни по-късно, докато пренареждах нещо в килера, взех лика на Богородица от горния рафт, за да го сложа на масата. Сухият дървен кит, боядисан от обратната страна с черна боя, беше толкова гладък, почти хлъзгав…
И иконата падна! Дълги стърготини се отчупиха от обкова на иконата: точно както в съня ми.
А металната кука падна назад от само себе си и от нея изпопадаха писма. Там зад иконата лежаха тънка купчина пожълтели писма, изписани от ръката на прабабата. За ккоито бяхме напълно забравили.
Благодарение на тези писма, написани с дребен, почти мънистен почерк, научих историята на моя род. Четох за моя пра-пра-дядо, който е бил свещеник. За сестрата на баба ми Ирина, която е учила в Института за благородни девици, за друга сестра, починала в детството.
Сънят ми се оказа толкова реален и толкова точно съвпадна с реалността, че никога повече няма да отричам неизвестното, да отричам чудесата.
