Казвам се Юлия. Роденa съм в неблагополучно семейство. Докато много деца се разхождаха с родителите си в парковете, ходеха на пикник в гората, получаваха подаръци за празниците, аз всеки път получавах само удари от майка ми.
Майка много пиеше и много ме биеше. Вярваше, че така ме възпитава.
Опитвах се да прекарвам всичките си вечери при нашата съседка, баба Таня. Баба Таня беше самотна. Тя ме хранеше, помагаше ми да науча домашните си и дори измоли дрехи от приятелките си за мен: носех дрехите на техните внучки. Не знам как щях да порасна, ако не беше баба Таня.
Благодарение на тази мила съседка успях да си избера специалност и дори да вляза в университет. След това си намерих работа на непълен работен ден.
Когато бях на 20 години, баба Таня почина. Тя ми завеща апартамента си. Загубих любим човек, но поне вече имах покрив над главата си.
С Антон се запознах в ресторанта, където работех като сервитьорка. Не знам защо ме хареса. Антон беше с 16 години по-голям от мен. Той беше бизнесмен. Той започна да ме гледа и да се грижи за мен и аз се влюбих в него.
Всичко завърши със сватба.
Малко след сватбата забременях. Учих и се грижех за домакинството. Но Антон поиска да напусна работата си.
— Жена ми няма да работи като сервитьорка! – каза ми той.
Бременността беше много лека, раждането също беше леко. Родих прекрасно, здраво и много красиво момиченце. Кръстихме момиченцето Ивелина.
Прибрах се у дома изключително щастлива. Грижех се за детето и дома. Всичко изглеждаше наред, но усетих, че нещо се е променило в отношението на Антон към мен.
Той не ми обръщаше никакво внимание, а само на Ивелина. Опитах се да говоря с него, но всичките ни разговори завършваха със скандал.
Много се разстроих. Не можех да разбера какво се случва.
Един ден се случи нещо необяснимо за мен и шокиращо. Антон ме заведе при психиатър. Бях диагностицирана със следродилна депресия. След това Антон ме заведе в частна психиатрична клиника.
Той ми каза, че съм му трябвала само за да мога да му родя дете. Оказва се, че той вече имал своя любима жена, но тя не можела да му роди дете.
Тогава срещнал мен и разбрал, че съм никому ненужна. Без близки. Че съм лесна плячка и лесно ще поддам на вниманието му.
Антон каза, че ще ме пуснат на свобода само ако се откажа детето си и не предявявам претенции към дъщеря си. А ако съм против, ще ме сложат на много силни лекарства и ще ме направят истински луда.
Ето така приключи моят щастлив семеен живот. Постоянно плача от безсилие. Бебето ми много ми липсва и много я обичам.
Когато изляза от болницата, ще направя всичко, за да си върна детето. Все пак детето трябва да се отглежда от собствената му майка!
Не, няма да се откажа. Решена съм на всичко, за да си върна дъщеричката.
