Впоследните години на Слави не ми вървеше с работата. Чукаше на вратите на много фирми, но офертите им или бяха неизгодни, или изискваха преместване на друго място. Но как да стане това, когато Слави имаше жена и три деца?
Те бяха неговата гордост, но и голяма тежест.
В деня, в който двойката разбра, че очаква три деца в бъдеще, те бяха много щастливи. Но когато бебетата се родиха, двамата родители сами трябваше се грижат за децата, никой не им помагаше. В началото беше трудно.
Трябваше да наемат малък едностаен апартамент. Понякога жена му Ана спеше на матрак в кухнята, затваряше се там с децата, за да може поне мъжът й да спи спокойно. После се сменяха.
Когато децата пораснаха, нещата станаха по-лесни. Те си играеха едно с друго, а родителите им се занимаваха с работата си. В опит да изхрани голямото си семейство, Слави се опита да си намери добра работа, а Ана се грижеше за децата.
Бяха натрупали дългове и никой не искаше да помогне. Приятелите избягваха мъжа, който винаги молеше за пари. И всичко се превърна в омагьосан кръг.
Дядото
Един ден Слави срещна възрастен мъж близо до входа им. Веднага стана ясно, че дядото мръзнеше от дълго време. Слави го попита каква е причината да стои в студа, както се оказа, снахата просто изгонила стареца.
Слави бе с добро сърце, не можеше да го остави сам на улицата. Но дядото не искаше да отиде в дома му. И Слави сам се качи в апартамента. Разказа на Ана за тази среща и тя го помоли да убеди дядото още веднъж да влезе за малко и поне да се стопли.
Слави го намери близо до входа.
— Дядо, как се казваш? – попита той.
— Иван.
— И така, Иване. Жена ми ме изпрати за теб. И каза да не се връщам без теб. Ела при нас. Ще те стоплим и нахраним.
— Толкова ми е неловко. — разплака се дядото, но се затътри след Слави.
След гореща баня дядото седна и започна разказа си. От малък живеел в малко село – били бедни и едва оцелявало. Семейството му се заселило в стара баня; нямало къде другаде да живее.
След като се върнал от казармата, не видял баща си повече. Гледал възрастната си майка, а междувременно и се оженил.
Живеели тихо и спокойно. Работел в селското стопанство. После съпругата му родила син. Отгледали го с голяма любов, синът им пораснал и се оженил. За съжаление, жена му починала при раждане.
Синът на дядо Иван скърбял известно време, а след това заминал да спечели малко пари и срещнал Карина. Иван веднага усетил, че има нещо зло в снаха му. Синът му заживял заедно с Карина, въпреки че тя имала деца.
Дядото направи известна пауза, сякаш се опитваше да намери сили да продължи, и каза:
„Един ден синът ми дойде да ме види, забеляза в какви условия живея и ме покани при него. Не се съгласих веднага, но той ме убеди. Все пак напредналата ми възраст си казваше думата. И изведнъж синът ми почина. В катастрофа. Сърцето така ме болеше, че едва не стигнах до болница.
Тогава реших да се върна в селото, но когато пристигнах, видях, че къщата ми съвсем бе сдала багажа – покривът бе крив, едва се държеше на колоните си. Върнах се при снаха си и какво да видя – тя бързо бе забравила сина ми и си бе намериал друг мъж. Нямаше срам дори пред децата си. Тя ме изгони. И ето ме на улицата.“
Аня еда сдържаше сълзите си. Наля чай на дядото и го успокои. И така старецът остана да живее при семейството. Даваше пенсията си на хората, които го приютиха и им благодареше неуморно.
Един ден дядо донесе на Слави папка с документи. За правата на къщата му в селото. Както се оказа после, дядо усетщал предстоящата си смърт. Отказваше да ходи по лекари, не ги харесваше.
След 3 месеца дядото почина. Без да пречи на никого. Слави и Ана го погребаха, като продадоха старата си кола за тази цел. Минаха няколко дни и собственичката на апартамента им каза, че смята да го продаде. Помоли ги да се изнесат.
Слави се обърна за помощ към всеки, когото можеше. Но никой не откликна. Всички подминаха нещастието им В резултат на това семейството нямаше друг избор, освен да отиде на село, в къщата на дядото. Кой знаеше какво ги чака там.
Далечен роднина на дядо Иван им помогна да се преместят. Роднината избухна в смях, когато видя наследството – старата разкривена къща наистина бе пред срутване, покривът течеше…
— Хахаха. Ще падна от смях. Като гледам и бараката, която ви е подарил, всеки момент ще падне – каза роднината, докато разтоварваха вещите си.
Къщата наистина беше в ужасно състояние, но поне можеше да се живее в нея. След известно време Слави започна да закърпва дупките и да й връща нормалния вид.
Находката
Един ден Слави изкъртваше дщемето, когато напипа нещо. Започна да маха дъските и не повярва на очите си. В пода имаше дупка, а в дупката имаше старо гърне със златни монети и накити. Той извика Ана и й показа находката. Започнаха да плачат от щастие.
Скоро те успяха да построят прилична нова къща на мястото на старата . А после издигнаха и надгробен паметник на дядото, който ги спаси.
Скоро, с помощта на местните хора, Слави започна собствен бизнес, най-добрият в цялата област. Нищо странно – Слави винаги бе имал предприемаческа жилка, просто нямаше достатъчно пари. И всички му благодариха.
Един ден онзи роднина, който се смееше на Славик, когато се премести, дойде да го посети. Просто искаше да му даде някои от излишните си вещи. Пристигна заедно със съпругата си.
Двамата обаче не намериха къщата на Слави веднага. Дори си помислиха, че са попаднали в грешното село. Попитаха местните къде живее семейството на Слави. И бяха много изненадани, когато видяха имението.
Слави пък тъкмо слизаше от вратата на джипа си.
— Слави? — извика роднината .
— Здравей. Какво не е наред, че реши да ни посетиш?
— Не разбирам откъде се взе всичко това?
— А, взе се, взе се – усмихна се Слави.
— Да бе. Няма как просто така.
— Има, има.
Слави вкара колата си в гаража и изчезна от поглед.
— С кого говори там? – попита го жена му Ана.
— Някакви хора са объркали пътя.
— Упъти ли ги?
— И още как…
