Аз съм на 6 години. Стоя върху табуретка и мия съдовете със стара тениска, като внимателно я насапунисвам с парче сапун за пране. И тогава една чаша се изплъзва от ръцете ми и се чупи!
– Ти дори не можеш да измиеш чиниите! Каква домакиня ще си? Кой ще се ожени за теб? Вече счупи две чаши за седмица. Не печеля милиони, за да ги купувам постоянно! Вече е станала първокласничка, а не иска да помага на майка си! Не съм те сложила на стана, само те помолих да измиеш чиниите! – извиква мама.
На 10 години съм. Опитвам се внимателно да извадя прането от пералнята. Това не са модерните перални машини, а обикновена „Перла“. Трябваше да изцедя прането добре в барабана, но то беше горещо, мокро, тежко…
Вадя чаршафа и той пада направо на мръсния под. Пак е мръсен.
— Ама ти си като Буратино! С дървени ръце! Един чаршаф не можеш да извадиш! Мъжът ти ще те върне на следващия ден, защото няма да има нужда от такава мърлячка!
На 12 години съм. Взимам брат ми от детската градина и се прибираме. Започвам да пържа яйца, защото хладилникът е напълно празен. Има яйца, но не и олио. Решавам да рискувам. Напразно – залепват за тигана. Опитвам се да ги откъсна с шпатула, но тогава тиганът се изплъзва от ръцете ми. Изгаря краката ми и прави дупка в кухненския килим.
Опитвам се да плача, без да издавам звук. Братчето ми се смее и мисли как да скрие дупката.
— Станала си на 12 години, а не можеш да изпържиш яйце! Ако те помоля да обелиш картофите, ще има повече обелки, отколкото картофи. Кой ще се ожени за теб? Ще си останеш стара мома!
С напредване на възрастта се опитвах вече да не мълча. Казах на майка ми, че нямам нужда от брак. За това, че й отговарях получавах допълнителни наказания.
— Така ли? Ще седиш на врата ми до края на живота си? С такъв характер никой няма да има нужда от теб, освен майка ти!
Ето така „правилно“ се възпитават момичетата у нас. Слушах такива забележки всеки ден от устата на майка ми. Някои от тях тя казваше прибързано, а някои съвсем умишлено. Най-лошото е, че всички възпитаваха дъщерите си по онова време.
Брат ми никога не е чувал подобно нещо по свой адрес. Не беше принуден да помага вкъщи, нямаше задължения, въпреки че живеехме в една стая.
На 5-годишна възраст играеше в пясъчника и не миеше чинии със сапун. Никой не му казваше, че няма да се оженят за него, че ръцете му са пълни с дупки, че е пройдоха и нещастник…
Какво би станало, ако и момчетата се третираха така? Да включим въображението си!
– Защо още не си заковал рафта? Вече си на 6 години. На тази възраст дядо ти вече сам правеше къщички за птици. Коя жена ще те вземе за съпруг?
– На 10 години си и все още не знаеш как да поправиш контакта? Ставаш ли изобщо за нещо? На другия ден след сватбата жена ти ще избяга от теб!
– Вече си на 15, а все още не плащаш сметките?? Трябва да издържаш семейството си, а не да седиш като паразит на врата на родителите си. Кому си нужен с празни джобове?
Как се бихте се почувствали след това? Ще ви е ъчно, нали? Мъчно ми е за всяко момиче, което от ранна детска възраст е научено не да бъде жена, а да бъде слугиня. Може би е време да сложим край на това? Какво ще кажете? Наистина ли все още мислите, че почистването и готвенето са основната цел на прекрасната половина на обществото?
