Майката на Карина почина, когато тя беше на четири години. Няколко години по-късно баща й се ожени втори път и доведе в къщата нова жена – жена на име Зоя с много дълга плитка.
Жената беше мила и се разбираше добре с момичето. Скоро тя роди две деца от биологичния баща на Карина: близначките Мария и Даниела.
Момичето помогна на мащехата си да се грижи за сестрите си, научи се да готви добре и се опитваше по всякакъв начин да спечели нейното благоволение.
Но колкото по-големи ставаха малките деца на Зоя, толкова повече мащехата лазеше по нервите на Карина: правеше й забележки, че говори много, че понякога прави малко, че понякога яде за четирима.
Карина се опита да говори с баща си, но безуспешно. Той просто махна с ръка – прави каквото искаш. Карина веднага разбра, че нищо добро не я чака вече у дома.
Тя направи всичко възможно да си проправи път сама в този живот. В 9 клас момичето замина да учи в друг град. Момичето не беше глупаво, така че влезе в престижна специалност в университет от първия опит и завърши след пет години с пълно отличие.
Уреди се с добре платина работа и запретна ръкави. Карина изобщо нямаше време за личен живот. Въпреки това, няколко години след като завърши университета, тя успя да си купи апартамент, да направи първокласен ремонт и да си купи кола.
Момичето ходеше в чужбина само на почивка и, честно казано, не поддържаше отношения с роднините си.
Мащехата й Зоя отдавна се бе пенсионирала. Тя беше много щастлива с дъщерите си: толкова умни и красиви. Те вече бяха омъжиха и дариха родителите си с няколко внуци.
На всяко семейно тържество Мария и Даниела бяха давани за пример на Карина. Тя само се усмихваше криво. Вътрешно я болеше много.
След време пък стана ясно, че Мария и съпругът й са теглили бързи кредити заеми и сега трябваше да ги връщат. Само че нямаха възможност. Събирачите на дълговете вече редовно чукали на вратата на нещастното семейство, а родителите им не можеха да повярват в какво се е забъркала тяхната Мария.
В крайна сметка Зоя реши да се обърне към нелюбимата си дъщеря Карина. Тя определено имаше спестявания и можеше да помогне. Все пак Мария й беше роднина, макар и полусестра…
Зоя отиде на гости на Карина с кутия шоколадови бонбони. Отначало й отне много време да я убеди да помогне. Карина не реагира по никакъв начин на молбите й.
Тогава Зоя се ядоса. Започна да се заканва и каза, че близо 10 години е играла ролята на истинска майка за нея. Това обаче не трогна Карина. Тя още помнеше лошото отношение на мащехата си.
Накрая Зоя просто избухна, след което доведената й дъщеря безцеремоноо изхвърли мащехата си от апартамента си.
Месец по-късно се обади и бащата на Карина. Отново без резултат.
Карина бе директна с него: „Не възнамерявам да помагам на възрастни хора, които трябва да носят отговорност за собствените си действия“.
Мария продължаваше да плаче всеки ден, а кредиторите да си искат парите. Карина пък наското отново отлетя на почивка в чужбина. Тя не изпитваше угризения. Не бе длъжна да помага на хора, които се сетиха за нея едва когато изпаднаха в нужда.
Правилно ли постъпи?
