Кристина се влюби от пръв поглед в скромната зелена къща в края на селото.
Селото бе с удобно местоположение. На половин час от града. Разбира се, къщата имаше нужда от много работа. Дворът и градината бяха буренясали. Необходима бе подмяна на покрива. Всичко бе много старо и ненадеждно.
Предишните собственици оставиха след себе си похабен бюфет. А в коридора висеше прашно огледало. Някой бе нарисувал весела усмивка върху него.
Подовете леко скърцаха. Но стаите бяха доста просторни и светли.
— Това е идеалното място за Николай— каза Кристина радостно и високо.
— Не ли си промени решението? — попита я най-добрият й приятел Данаил. — Пестеше пари за тази къща с години. Мечтаеше за свой собствен малък рай. А сега искаш да настаниш тук напълно непознат.
— Да, взех решение! Николай има повече нужда от къщата. Знаеш тежката му съдба. Той е много светъл и мил човек. Разбираш колко му е трудно да живее с туберколоза до тръбите с отопление.
Кристина направи пауза и си спомни как сърцето й се сви, когато видя старият и немощен мъж с куче, седнал на хълм близо до топлопровода. Той ядеше една кифла и сподели последното парче с кучето си.
Беше толкова трогателно.
Виждайки тази сцена, Кристина отиде до магазина и купи различни лакомства за Николай и неговия приятел. Там тя се запозна с тях.
Оказа се, че Николай бе живял в граждански брак със съпругата си от 30 години. Но когато съпругата му почина, синът й от първия й брак го принудил да освободи апартамента. По това време Николай вече бил на 60 години.
И станал бездомник. Отначало пиел, но после свикнал с този живот. С течение на времето развил туберкулоза. Прекарал дълго време в болницата и спрял да пие. Но след като напуснал, остана да живее на старото място. Сега Николай беше на 69 години.
Много неща се случиха през това време. Костите на ръцете и краката му не зараснаха правилно след фрактури. Гърдите му бяха уввредени. Но неговите добри очи и горещо сърце не бяха разбити от обстоятелствата в живота.
Николай беше щастлив в онези моменти, когато Кристина му носеше храна и дрехи. Говореше с него. Но заради сериозното заболяване на Николай, тя, разбира се, се страхуваше и не можеше да го покани на гости.
Кристина посещаваше Николай две години, помагайки му с храна и дрехи. Но когато си купи къщата на село, взе твърдо решение. Тя щеше го изненада. Кристина се изпълваше с радост само като си помислеше колко щастлив ще бъде Николай!
„Нека да живее и да се радва на живота“, каза тя на приятеля си Данаил.
„Добре, ти си чудесен чоек! „А аз ще ти помогна да организираш всичко и да обновиш къщата“, отговори Данаил.
Когато къщата беше ремонтирана, Николай живял в нея три щастливи години. А след тежко боледуване си отиде.
Съдбата възнагради Кристина. Тя започна да печели три пъти повече и се омъжи за Данаил. Роди им се здраво и красиво момченце. Кръстиха го Николай.
Помагайки на другите, вие помагате на себе си! Не подминавайте тези, които имат нужда от помощ сега. Дори да е само с една баничка или левче.