Спасих бебе, което бе изоставено на гарата, и съдбата ми направи неочакван подарък

Спасих бебе, което бе изоставено на гарата, и съдбата ми направи неочакван подарък
Изображение от freepik

Ще ви разкажа една шокираща история, която ми се случи преди няколко месеца. Случи се в обществена тоалетна на гарата. На перваза на тоалетната имаше кошница за новородени, в която лежеше бебе.

Всички си мислиха, че майката на бебето е в тоалетната и всеки момент ще се появи.

Но започнахме да се тревожим едва когато бебето се събуди и започна да плаче. Всички се тревожеха, но освен мен никой не се приближи до кошницата и не попита къде е майката на детето. Отидох до детето и започнах леко да го люлея.

Реших да изчакам и да остана с детето, докато майка му се върне. Но след като проследих всички, които влизаха и излизаха, и след като чаках почти 40 минути, разбрах, че никой няма да се върне за бебето.

Бяха се оотървали по този зловещ начин от него. Не можех да оставя бебето, затова реших да занеса коша с бебето на охраната и там да решим какво да правим.

Взех кошницата и отидох да търся помещението на охраната. Беше трудно, гарата беше доста голяма и объркваща, но следвайки табелите все пак намерих охраната.

На охранителния пункт намерих дежурния пазач и му обясних цялата ситуация. Тогава охранителят започна да се шегува, че съм откраднала бебето, но спря почти веднага, защото детето се събуди и започна да плаче.

— А вие, момиче, имате ли деца? – попита ме неочаквано охранителят.

— Не, още не съм омъжена, но какво общо има това? – отвърнах аз.

— Ами ще трябва някак си да излезем от тази ситуация, защото нито вие, нито аз имаме опит в гледането на малко дете, а пелените трябва да се сменят – каза пазачът, който изглеждаше на около 30-годишна възраст,

— Едва сега разбрах защо бебето се събуди и започна да плаче, но първо трябва да взема отнякъде пелени и кърпички.

— Добре. Да отидем до аптеката за пелени, а след като ги сменим, ще се обадим на полицията и да им обясним ситуацията, а те ще се оправят.

Отидохме до аптеката. Взех кошницата, а младежът хвана ръката ми. Още тогава ми стана ясно, че това ще бъде нещо повече от обикновено запознанство.

Когато се върнахме на охранителния пункт и сменихме памперса, пристигна полиция. Започва издирването на майката, която бе направила това. Открихме я доста бързо, с помощта на камери и регистрацията при издаването на билети.

Оказа се, че тя е седемнадесетгодишно момиче, което живее в съседно село. Тя родила дете, а бащата на детето „изчезнал“ веднага след раждането. След което решила по този начин да се отърве от детето.

Но защо си мислела, че никой няма да я намери. Тя каза, че не е взела предвид камерите и си помислила, че ако си купи билет до друг град и слезе на следващата спирка, никой никога няма да я намери.

Полицията дълго се занимаваше с това момиче, дойдоха родителите й, търсеха бащата на детето и т.н. Но момичето не искаше да отглежда детето без своя „любим“, въпреки че родителите й я убеждаваха дълго време, помолиха я да вземе детето, предложиха й да отгледат бебето заедно.

Накрая тя бе лишена от родителски права и видимо получи облекчение, когато разбра, че няма да се грижи за бебето си.

А аз осинових хлапето, защото се оказа прекрасно момче, което вече не можех да оставя на произвола на съдбата.

Охранителят пък, който ми помогна тогава, вече е мой съпруг и се радва на ролята си на баща.

Кой да предполага, че в този ден ще се реши не само съдбата на бебето, но и нашата съдба с Олег. 

Advertisement