Прекарах цялото си детство и младост при баба ми и дядо ми по майчина линия. Те успяха да заменят всички на света за мен. Дадоха ми своята любов, грижа, подкрепа.
Осъзнавам колко усилия са вложили в мен, за да порасна и да имам всичко необходимо. А като дете дори не обръщах много внимание на това.
Майка ми почина от тежка болест, когато съм била само на три години. Баща ми ме довел при баба ми и дядо ми и ме оставил при тях завинаги. Въпреки че обещал, че ще ме вземе веднага щом всичко му се нареди.
Всъщност му е било все тая за мен. Той не присъстваше, когато завърших училище със златен медал, когато получих дипломата си за университета, когато стоях в църквата, обещавайки вярност на съпруга си.
Но моите баба и дядо се опитаха да ми осигурят едно наистина безгрижно детство. Винаги са ме карали да уча добре и най-важното да остана човек, каквото и да става.
Най-много от всичко баба обичаше усмивката ми, защото й напомняше за майка ми.
Те ме обичаха с цялата си душа и даваха и последния си залък за мен. Въпреки че не им беше никак лесно. Беше много трудно да ме изхранят и отгледат с едната им пенсия.
Те се отказаха от себе си, за да имам аз всичко необходимо.
С баба ми и дядо ми живеехме в двустаен апартамент и когато те починаха, наследих жилището. Там отидох да живея със съпруга си.
А преди две седмици някой звънна на вратата ни. Беше мъж, който изглеждаше на около шестдесет години. Каза, че е мой баща.
Отначало исках да затворя вратата пред него без никакви обяснения. Този човек се появи в живота ми, когато вече бяха минали двадесет и седем дълги години.
И се осмели да ме помоли да му позволя да дойде да живее при нас. Както се оказа, жената, с която живеел, починала, а децата й от първия му брак просто го изритали през вратата.
Но той изобщо не дойде да иска прошка и да се покае, а за помощ. В същото време каза, че трябва да го приема, защото все пак е собственият ми баща. След тези думи възмущението ми просто нямаше граници.
Изхвърлих го през вратата и му казах никога повече да не се появява в живота ми.
Да ходи където си иска. В най-важните моменти от живота ми него просто го нямаше. И сега, виждате ли, когато беше в беда, баща ми си спомни за моето съществуване.
Не искам да допускам този човек в живота си и изобщо не искам децата ми да се запознават с дядо си. Не го заслужава.
