Светът е пълен с егоистични човешки същества и намирането на наистина безкористни хора, на такива, които мислят и за другите, а не само за себе си, е много трудно. A едно 11-годишно момче на име Лианг Яоуи ни преподава урок по безкористност.
На 11 години всички момчета без изключение мечтаят за конструктори и колички. Но това момче мечтаело за друго – да даде на някого надежда за живот. И един ден това му желание се сбъднало.
Лианг Яоуи се откроявал сред връстниците си с брилянтния си ум.
Когато бил малко момче, той имал две основни цели в живота си, и двете свързани с помощта на хората – първото му желание било да стане герой, а второто, ако не може да стане герой, щял да стане лекар.
Един ден, докато бил на училище, той получил замайване. Бил откаран в болница. Днеят не предвещавал нищо лошо, но Лианг напуснал болницата с ужасна диагноза – мозъчен тумор… Тогава той е на 9 години.
Това малко дете трябвало да пребори тази смъртоносна болест. Понякога се възстановявал и се връщал още по-силен. Той никога не се предавал и продължавал да се бори с болестта.
Когато станал на 11 години, болестта прогресирала и станала тежка. Операциите и лечението вече не оказвали значим ефект и това означавало, че е имало малък или никакъв шанс за възстановяване. Оставало му малко.
Преди Лианг да почине, той казал на майка си, че би искал да дари органите си на други деца и да ги спаси. Момчето не искало други хора да преминат през същата болка, през която било минало то. Както се досещате, майка му била изумена от решението на сина му и не смятала, че едно дете може да направи това.
„В света има толкова много прекрасни хора, които правят добро всеки ден. И аз искам да бъда един от тях“, казал Лианг на майка си преди да си отиде.
Най-вероятно момчето е прочело за донорството на органи и недостига на органи за трансплантация, тъй като това е голям проблем в Китай. Лианг Яоуи напуснал света след това и лекарите дали черния дроб и бъбреците му на болни деца, които се нуждаели от тях и така момчето спасило два живота.
Още приживе Лианг казал, че донорството е своеобразно продължение на живота му. С тази си безкористна постъпка той наклонил нечии везни на живот и смърт в полза на живота.
Лекарите и другият персонал били развълнувани от самоотвержеността и смелостта на това момче и се поклонили 3 пъти пред тялото му, за да изразят своята скръб и най-голямо уважение. Въпреки че мечтата на Лианг не могла да се сбъдне, той направил повече, отколкото човек може да си представи.
Благодарение на Лианг някой получил надеждата за дълъг и щастлив живот. Затова паметта му заслужава уважение.
