С Андрей се срещаме от доста време. Запознахме се в университета. Веднага ми хареса упоритостта му, неговата самоувереност и колко галантно знаеше как да се отнася с жената.
Неочаквано, след четири години връзка, на рождения си ден получих предложение за брак от него. Бях преизпълнена с радостни емоции и без да се бавим взехме да търсим място за сватбата.
Познавах родителите на Андрей задочно, за сметка на това той познаваше майка ми и баща ми от дълго време.
Един ден си стегнахме багажа и отидохме да се срещнем с родителите му. Признавам, че много се притеснявах как ще ме приемат, защото преди това дори не бях познавала роднините на годеника си.
Още не бяхме стъпили на прага на къщата му и бъдещата свекърва каза: „Сине, как ще носиш булката си на ръце? Тя не тежи 45 килограма!“ Почувствах се много смутена и неприятна, ще кажа, че никога не съм била слаба, но това не е причина да се държи по този начин.
След това седнахме на красиво подредена маса и започнахме да обсъждаме подробностите около сватбата.
Изразих мнението на родителите си по този въпрос: „Родителите ми съветват да не празнуваме шумно, а да отидем на почивка със спестените пари.“
— А ти, Дарина, не искаш ли сватба като всички останали? – попита ме свекървата. — Ние сме голяма фамилия, определено ще има достатъчно гости за 200 души. Имаме само един син, така че трябва да го направим по правилния начин. Или нямате пари? Ако е така, ние ще яи дадем на заем и след това ще ни ги върнете, но с лихва. Моят Андрей каза, че не работиш никъде. а на твоята възраст вече печелех пари от дълго време. Нали няма да легнеш на плещите на сина ми? – говореше без прекъсване свекървата.
Бях неприятно изненадана и не знаех как да реагирам.
Цяла вечер тя задаваше неудобни и некоректни въпроси, които аз едва успявах да избегна. А когато си легнахме, свекървата каза, че аз съм най-възпитаната сред всички, които е срещала.
Трябваше да живея с тях три дни. И това време беше достатъчно, за да разбера, че не искам да имам нищо общо с това семейство. Прибрах се у дома в унило състояние. Но знаех едно нещо със сигурност – нямаше да се омъжа за Андрей.
На следващия ден той ми се обади и се опита да разбере причината за действието ми, а аз просто отговорих, че отменям всичко. Като чу отговора ми, той започна да ме обижда. Вярно е това, което казват: „Крушата не пада далеч от дървото“.
Оттогава посветих цялото си свободно време на работата си и не съм започвала никакви връзки. А после ще видим как ще се развият нещата. Мислите ли, че постъпих правилно?
