С Васил сме женени от 26 години. През това време ни се родиха две деца, а дъщеря ни вече успя да ни зарадва с внуци.
Синът ми работи в големия град, така че останахме да живеем сами. След поредната кавга обаче не издържах, събрах нещата на съпруга си и го изгоних през вратата.
Домът, в който живееше нашето семейство, беше на родителите ми. Мислех, че най-накрая ще заживея малко по-спокоен живот.
Защо се стигна дотам?
Отначало Васил беше наистина добър човек: помагаше ми с всичко, печелеше добри пари, а след това беше съкратен от работа. Оттогава мъжът сякаш стана друг.
Не бързаше да си търси нова работа, всички домакински задължения паднаха на раменете ми, Васил дори не можеше да поправи контактите у дома.
Аз поддържах домакинството, освен това се борех да донеса някой лев вкъщи. Отначало си затварях очите за това, мислех, че е труден период, че трябва да го подкрепя.
После обаче забелязах, че той няма намерение да си търси нова работа. Прекарваше целия ден в обикаляне някъде: или отсядаше при приятел, или ходеше при майка си за няколко дни.
Може ли да се държиш така, когато имаш две деца и внучки, на които трябва да се помогне?
След като го изгоних от вкъщи, Васил отиде при майка си. Но нещата не свършиха дотук. Свекърва ми започна да ми звъни всеки ден ми звъни и да ме моли да му простя.
Нямаше ден, в който свекървата да не се обади. Тя обещава, че синът й ще се промени, със сигурност ще си намери работа, само да го взема. Честно казано, вече въздъхнах с облекчение, не трябва да готвя толкова много, не трябва да се нервирам, че Васил лежи по цял ден, докато аз превивам гръб и нямам свободна минута.
Свекървата дори е готова да ни даде половината от пенсията си, само и само синът й да се върне при семейството си. Тя не е лош човек, никога не се е бъркала в семейството ни. Всеки път ни пращаше от село сметана, яйца и мляко.
Свекърва ми толкова ми омръзна с обажданията си, че съм готова да простя на съпруга си.
Въпреки това досега Васил не ми се е обадил лично нито веднъж и не ми е казал дума. Всичко, което чух, бяха обещанията на майка ми.
Как е правилно да постъпя сега: да повярвам на думите на свекървата и да му дам шанс или да изчакам, докато самият мъж осъзнае безотговорността на собствените си действия към семейството?
