— Максим, моля те, ела! Той се чувства много зле! Може би няма да доживее до сутринта…
Максим седеше в ресторант, ядеше суши и мислеше за миналото. Молбата на майка му бе от душа. Баща му умираше, но се запита – какво от това? Та нали именно баща му беше човекът, който го изгони от дома преди 20 години…
Максим още си спомняше онзи злощастен ден.
— Махай се оттук! Никога повече да не си стъпил в дома ми! – крещеше баща му…
И Максим си тръгна. Първоначално той прекара нощта на улицата, след това се скиташе из апартаментите на приятели. Майка му се срещаше с него периодично и му даваше пари, но това не можеше да продължава вечно.
Накрая пари и си купи билет до София. Работеше на много места в столицата. През цялото това време в ушите му звучаха думите на баща му, че той е просто безполезен, залутан човек.
И това му даваше сили. Нямаше търпение да докаже на баща си, че това изобщо не е така.
За сравнително кратко време той успя да събере достатъчно за павилион за цигари и алкохол, после за още един. Животът му постепенно започна да се подобрява. Майка му периодично идваше при сина си и го подкрепяше. Баща му не се интересуваше от сина си, никога не се обаждаше и не идваше.
Днес Максим имаше прекрасна съпруга, две деца, верига ресторанти и много пари. Трябваше ли да отива при умиращия си баща? Който така и не го потърси…
„Сине, за мое добро, моля те… Знаеш, че няма да мога да понеса това“, ридаеше майката по телефона.
Събирайки цялата си воля в юмрук, Максим все пак отиде в къщата на баща си. Тук всичко беше както преди 20 години. Нищо не се беше променило. Същият стар паркет, стени… Явно майка му бе похарчила парите за други нужди.
Максим влезе в стаята на баща си. Веднага ставаше ясно, че там лежеше болен човек. Той отиде до леглото и седна на ръба. Баща му отвори очи и като видя лицето на сина си, се усмихна.
Максим си представяше тази среща съвсем различно. Нищо не бе останало от предишния силен, весел, енергичен човек. Болестта бе превърнала баща му в изтощен старец.
Максим остана да пренощува при родителите си, макар предварително да си бе запазил стая в хотел. На сутринта баща му почина.
След погребението майка му даде една кутия, която баща му беше подготвил за него.
„Баща ти заръча да ти я дам“, каза майка му.
Там Максим откри различни вещи – скъпа запалка, чаша бира, боксови ръкавици и бележка, в която пишеше следното:
„Сине, когато си тръгна, знаех, че ще постигнеш такъв успех. Вярвах в теб. Липсваше ми Ти си истински мъж, а не някакъв посредственик! В тази кутия събрах всичките ти подаръци за рождения ти ден, за които, за съжаление, не присъствах.
Много те обичам! Съжалявам, че се получи така.“
Максим седеше на дивана, държеше тази бележка с треперещи ръце, а огромна буца бе заседнала в гърлото му.
