Истински баща!
С бившата ми съпруга се разведохме преди 10 години. Но през цялото това време й помагах в отглеждането на нашия днес вече 14-годишен син. Но преди 6 месеца нейният приятел я напусна и я изгони, оставяйки я без дом, а чрез трети лица разбрах, че синът ми всъщност живее с леля си.
Когато се срещнах с бившата си жена за това и настоях, че ако изкарвам добри пари и мога да осигуря издръжката на сина ни, тогава той трябва да живее с мен, а не с леля си. Но тя ми отказа, като каза, че скоро ще го вземе.
6 седмици по-късно тя ми изпрати писмо, че току-що е направила ДНК тест и че синът ми всъщност е син на неин колега, с когото ми изневерила преди 15 години.
зТя очевидно е проследила този „баща“ и го е помолила да направи един от онези евтини тестове за бащинство у дома. Няколко дни по-късно получих копия от документите по пощата.
Бях смазан. Излязох в отпуск по болест и след това се пропих. Но седмица по-късно успях да се събера и поканих сина си, за да му кажа, че не мога да му бъда „баща“, но все пак винаги ще бъда неговият „татко“, по дяволите!
Казах му, че нито едно парче хартия няма да промени това. Казах му, че той е всичко, което имам. Казах, че винаги ще го обичам.
А знаете ли какво ми каза той?
„Добре, защото се страхувах, че ще ме изоставиш, когато научиш новината.“
