Анатоли израстнал в бедно семейство. Родителите на момчето направили всичко възможно, за да гарантират, че на единствения им наследник няма да му липсва нищо.
Само Бог знае колко трудно е било на баща му Павел да намери пари за образованието на сина си. Въпреки трудностите, които сполетяли двойката на средна възраст, Павел и Елизавета отгледали интелигентен и устремен човек.
Скоро след като завършва университета, майката на Анатоли починала. Младият мъж рано напуснал гнездото на родителите си, премествайки се в столицата от пустошта.
Анатоли бързо получил престижна работа и дори си намерил приятелка. Мария се оказала скромно момиче, въпреки богатството на родителите си, за което се носели легенди в университета. След като получил повишение в работата, Анатоли предложил брак на своята избраница.
„Тя каза „Да“, представяш ли си, татко?“, казал Анатоли в разговор по телефона с баща и не успял да сдържи емоциите си.
„Значи е време баша ти да извади костюма от гардероба? О, той отдавна чака своето време, Анатоли – възкликнал Старият Павел от другата страна на линията.
„Тате, има нещо… Накратко, решихме да се съберем в тесен кръг, да седнем някъде с приятели, да пием по едно и това е всичко. Не се притеснявай, след сватбата ще те запозная с Мария“, увери Анатоли огорчения си баща.
След като затворил телефона, Анатоли въздъхнал с облекчение. Той искрено обичал баща си, но не искал да се окаже в неудобна ситуация заради родител, който не знаел нищо за ресторантите със звезди Мишлен, никога не е бил в чужбина и не можел да води разговор за криптовалути.
Дългоочакваният и вълнуващ ден настъпил.
Каква билаизненадата на Анатолий, когато водещият на сватбата обявил тост от бащата на булката.
За още по-голяма изненада тъстът повел именно бащата на Анатоли в залата, поддържайки скромния и ввит мъж за лакътя.
„Горд съм да ви представя моя нов роднина, който пожертва здравето и младостта си, работейки в мините, за да не липсва нищо на сина му“.
„Родителите са свещени, Анатоли. Грижи се за баща си, той е единственият, който имаш“, казал тъстът на Анатолий, ръкувайки се с бащата, който стоял в средата на масите в старовремски костюм с кръпки на лактите.
Анатоли избухнал в сълзи, прегръщахки възрастния си родител в обятията си.
„Анатоли, решихме да те изненадаме, не се сърди на стареца“, усмихнал се старият Павел.
Тъстът пък вещо потупал Анатоли по рамото. „Вече се разбрах с момчетата за ремонта, внуците ни ще си играят в хубава вила през лятото“, казал усмихнат тъстът, отдалечавайки се към съседната маса.
