Израснах в щастливо семейство. Бях любимка на родителите си и никога не съм изпитвала липса на вниманието им. Но сега имам много трудни отношения с тях. Особено с баща ми, защото той ме смята за лоша майка.
Бях примерно дете. Учих добре, слушах родителите си и никога не се забърквах в лоши компании. Но така се случи, че забременях извънбрачнп в 3-та година в университета. Не исках да се отдам на майчинството и детето не беше включено в плановете ми.
Родителите ми забраниха дори да мисля за аборт. Те обещаха да ми помогнат и да ме подкрепят, а също така настояха Алексей и аз да се оженим. Трябваше да се съглася.
След сватбата заживяхме при родителите ми. Алексей изобщо не се грижеше за детето и видимо се отдалечи от мен. Баща ми винаги се оплакваше от него и казваше, че с такъв мързеливец нищо добро не ме чака. Само искал да пуши, да бърника в телефона или да отиде на бира с приятели.
Мина време. Дъщеря ми беше изцяло на моите грижи. Е, родителите ми помагаха. Алексей живееше само за себе си и почти не ми даваше пари. Стигна се дотам, че оставях Ана на майка ми и ходех на работа. А после трябваше да отида в друг град за един месец, защото ми предложиха повишение.
Когато се върнах, настоях за развод. Алексей не спори и ме пусна без да прави проблеми. Сигурно отдавна е чакал този момент. И така започна моят нов живот.
Три години след развода срещнах Гришо. Той беше точно обратното на първия ми съпруг. Той знаеше, че имам дете, така че беше готов за такава отговорност. Той имаше сериозни планове за мен и аз му се доверих напълно.
Един ден Гриша реши да се срещне с родителите ми. Но се случи така, че пристигнахме много късно, защото попаднахме в задръстване. Татко цяла вечер гледаше моя любим с враждебен поглед, след което ме отведе настрана и каза:
— Не одобрявам избора ти. Няма да ти позволя да имаш връзка с него. Ани има нужда от баща, а не от лентяй.
Бях шокирана. Исках да вярвам, че баща ми в крайна сметка ще промени решението си. Когато пътищата им се пресичаха, татко говореше сдържано и не влизаше в открити сблъсъци.
Разбрах, че трябва да взема някакво решение и да поема отговорност за живота си, а не да се подчинявам на баща си. Започнах да събирам нещата на дъщеря ми, за да се преместя да живея при Гришо веднъж завинаги.
— Няма да те пусна! Той не се нуждае нито от теб, нито от Ана! Един мързеливец ми беше достатъчен, повече няма да допусна подобна грешка! Можеш да правиш салта с всеки в леглото, но аз няма да нараня внучката си – каза баща ми.
— Това е дъщеря ми и аз решавам къде ще живее!
Изпаднах в нервна криза. Баща ми никога не хвърля думите си на вятъра. Страхувам се, че ще го направи. Мама обещава да говори с него, но не мисля, че това ще промени нещо. Какво да правя? Искам да бъда и добра майка, и примерна дъщеря, и любима жена…