Варвара дълго време не можеше да забременее. Когато беше напълно отчаяна, насън й се яви прабаба й, за която винаги са й казвали, че била вещица.
В съня тя казала на правнучката си: „Аз ще ти помогна и ще родиш момиче. Но само не забравяйте, че тя ще наследи дарбата ми, така че когато започне да се проявява, не се намесвайте. Не знам какво точно ще се случи, но нека бъде така, както е писано“.
Така се и слуила
Жената най-накрая забременяла и родила момиченцето навреме. Била красива като кукла: алени устни, къдрици и зелени големи очи. Те изглеждали толкова мъдри, че когато ги погледнала за първи път, Варвара ахнала. Никога преди не била виждала дете да гледа така.
Годините летяли, Мария израснала много послушна и умна, било дете, както се казва – за радост на родителите си и за завист на другите. На три години вече можела да чете, знаела числата и таблицата за умножение.
А на четири години, когато една съседка дойде при тях да поиска чаша слънчогледово олио, момиченцето каза, след като съседката си тръгна:
– Тази баба ще умре до дни – след което си отиде в стаята, оставяйки майка си със зяпнала уста.
И наистина след три дни старата жена почина, умря тихо, в съня си. Дъщеря й им събищи това.
На Варвара й прилоша, тя все се надяваше, че думите на прабаба й в съня й няма да се сбъднат и момичето й ще бъде нормално дете.
Скоро тя трябваше да си припомни предсказанието. Когато мъжът й се прибра от работа уморен, дъщеря му се приближи до него, погали го по бузата и каза:
– Татко е уморен. Но няма страшно, скоро ще станеш шеф.
Бащата се засмя, прегърна детето, целуна я по двете бузи:
– От твоята уста в Божиите уши.
Думите на Мария стигнаха до Бога, в края на следващата седмица началникът на цеха почина и на негово място беше назначен баща й, майстор и добър служител.
Когато се прибра щастлив, първото нещо, което попита дъщеря си беше:
– Мария, откъде знаешр, че ще ме назначат за началник на цеха?
– И друго знам, целуваш друга леля на работа, когато мама я няма.
Бащата се смути, добре че жена му не беше наоколо, затова попита дъщеря си:
– Просто й казах благодаря и я целунах по бузата, не казвай нищо на майка си.
– Тя сама скоро ще разбере и ти ще ни напуснеш. Жалко.
Мъжът беше смаян и погледна дъщеря си със скрит страх. И отново думите на дъщерята се оказаха верни, Варвара скоро разбра всичко. Любовницата сама се разкри, защото той вече беше станал шеф и изобщо не искаше да го изпуска. Затова сама потърси Варвара и й каза всичко.
Варвара седеше и плачеше, Мария се приближи, прегърна майка си и каза:
– Не плачи, татко е добър, но ще намериш още по-добър, богат.
Варвара се разведе със съпруга си, беше болезнено да научи от тази жена, че я е мамил повече от година. Тя не можеше да му прости за това, а и той не искаше. Просто й се извини, целуна дъщеря си по бузата, но си тръгна бързо да не би дъщеря му да разкрие още нещо…
Двете останаха сами. Мария беше на 6 години и вече беше много начетено дете. Тя беше толкова жадна за всякакви знания, докато другите момичета си играеха с кукли.
Когато Маша беше вече на 12 години, момичето видя карти таро в книжарницата и поиска да ги има.
– Защо са ти карти?
– Мамо, щом искам, значи имаме нужда.
И така, Мария получи картите и се зае сериозно с тях. Веднъж дори гледа на майка си на кухненската маса.
– Мамо, помниш ли, че ти казах, че ще имаш богат съпруг, скоро ще го срещнеш. Вече е наблизо. Добър чичо, не му отказвай, мамо. Той ще бъде добър баща и за мен.
– Добре, пророчице, ще го имам предвид.
Но дъщерята отново беше права, буквално седмица по-късно Варвара вървеше, потънала в мисли, и близо до дома си беше ударена от кола, която се движеше на заден ход. Не беше силно, но тя падна.
Шофьорът наби рязко спирачка, изскочи, веднага се затича към нея и я хвана в ръцете си. Очите му бяха уплашени:
– Как не ви видях…
– Оставете ме, добре съм, само хълбокът ме боли.
.
– Нека ви заведа до болницата.
– Не, няма нужда.
Мъжът внимателно я изправи на крака и вече внимателно огледа Варвара.
– Нека ви закарам до вкъщи.
Тя се засмя.
– Живея в онази кооперация. Спокойно, всичко е наред, вината е в моята небрежност.
– Извинете, но как се казвате?
– Варвара. Всичко добро.
Тя тръгна да сси ходи и когато направи крачка, изстена от болка и се хвана за хълбока.
– Ами не, да отидем в болницата, да те види лекар.
Той я качи в колата и я заведе при негов познат лекар. Прегледът показа, че всичко е наред с Варвара. Няколко дни щеше да има синини и болки.
„Владо, жената има нужда от спокойствие и грижа, имай предвид, защото ти си виновен, от теб зависи да го поправиш“, каза лекарят и му намигна.
– С удоволствие. Надявам се, че няма да откажете да приемете загрижеността ми.
На Варвара й беше приятно, че такъв уважаван човек се отнасяше с нея толкова съчувствено. Тя кимна. А когато се прибраха, прямата й дъщеря, като ги посрещна на прага, каза:
– А ето и го и моя бъдещ баща. Да се запознаем – Мария.
– Много съм щастлив и ще се радвам да стана баща на такова очарователно момиче.
Така в дома им се появи мъжът, предсказан от момичето. Той наистина се оказа заможен и вече нямаха проблеми с парите. Владимир беше много разбран човек, любящ и лоялен.
И Мария порасна и наистина стана прекрасна гадателка, въпреки че виждаше хората много добре дори без карти, всичките им проблеми, болести и помагаше на всеки, който се обърна към нея.
Веднъж Варвара я попита как го прави.
– Знаеш ли, мамо, когато започна да гадая на някого, сякаш лентата на живота и здравето на този човек се размотава пред мен, виждам неговото минало, настояще и бъдеще.
Така Мария обясни дарбата си, която наследи от своята пра-пра баба вещица.
