Имам странна сестра. Държи се неразумно. Стана ясно, че племенникът ми не е като всички останали и се нуждае от специален подход. А тя предпочита да се абстрахира от всички диагнози и обвинява лекарите в некомпетентност. И всичко това само защото се е вкопчила в съпруга си. Тя не иска да бъде самотна майка. Но от това страда детето.
Ако погледнете отстрани, то всичко в семейството им е перфектно. Изобщо не разбирам желанието на сестра ми да се омъжи за този обикновен типичен представител на 90-те години. Държи се като бандит. Играе карти, пие всеки уикенд, маниерите му са остри, груби, изживява се като нереализирана мутра.
Но точно в такива се влюбват невръстните момиче. Сестра ми се влачеше след него от училищната скамейка, беше готова на всяко унижение, само и само той да й обърне внимание.
Периодично я канеше да спи у тях и нищо повече. Тогава на сестра ми й хрумнала идеята да го увърже с ласо, като му роди дете. Тя направи всичко, за да забременее. И така успя да го завлече в службата по вписванията. Но тогава плановете й се провалиха.
От една страна, момчето е родено здраво, едва след преглед от невролог е забелязан проблем. Не можаха да поставят диагноза.
Ако правилно разбрах думите на сестра ми, то всички нюанси подлежат на корекция. И бебето има всички шансове да израсне като обикновен човек, пълноправен член на обществото.
Само че за това ще трябва да се положат максимални усилия, ще трябва време и пари. С него трябва редовно да ходят на уроци, да посещават специалисти, да се развиват. Освен това родителите трябва да участват най-активно в рехабилитационния процес.
Но в този момент нещата са стопирани. Сестра ми не иска да информира съпруга си за тези „нюанси“. Той никога няма да й повярва, че детето му не е като всички останали. Че не се развива като ругите. Той се отнася към всичко негативно и с опасения.
Когато сестра ми започнала натрапчиво да задава въпроси на мъжа си, какво би направил , ако случайно се установи, че синът му има проблеми с нервната система, все пак се случва на много хора, та той съвсем ясно и разбираемо казал, че на него не могат да му се раждат ненормални деца.
И ако е така, то и жена му, и детето могат да се пръждосват. Оттогава тя не е говорила повече за това.
Тя се самоубедила, че има съвсем обикновен син и никакви уроци няма да му помогнат. Лекарите просто мамят за пари лековерни родители. Или нещо са объркали диагнозата. Опитах се да я вразумя, спорих, но всичко беше безполезно. Сестра ми е водена от страха да не загуби съпруга си, затова предпочита да скрие главата си в пясъка.
А всеки ден, всеки месец е ценен. Ако пропуснат това ценно време, тогава вече няма да е възможно да порасне нормален човек от племенника ми. Опитах се да проникна в съзнанието на сестра ми и да й обясня, че рано или късно мъжът й сам ще разбере всичко. Защото истината ще бъде разкрита.
И тогава само ще стане по-зле. И мъжа си ще загуби, и на сина си няма да помогне. А сестра ми чака проблемът да се разреши от само себе си. Просто съм клеветяла детето им, искала съм да им правя проблеми.
Ето защо не зная как да продължа. В крайна сметка собствената му майка реши да му отнеме възможността да живее пълноценен живот. Може би да напиша съобщение на съпруга й? Или да отида при социалните? Не мога да седя и да гледам как нечий живот е съсипан. Но ме е страх да поема отговорност за едно разбито семейство.
