Аз съм на петдесет години, казвам се Даниела. В живота ми имаше човек, с когото ме свързваха не само чувства, но и брак, в който, за съжаление, нямаше деца.
След известно време се случи така, че със съпруга ми се разведохме. Мъжът успя да си намери жена след това, но аз никога не се омъжих втори път, така че живеех сама.
Имам сестра на име Людмила, която има дъщеря Жана. Когато родителите ни починаха, получихме голям четиристаен апартамент, който продадохме и разделихме парите по равно. Купихме си по един двустаен апартамент.
Работя като юрист в банка и един колега, който е на моята възраст, започна да ми оказва специално внимание.
Започнахме да се срещаме, но тогава започнах да се страхувам, че ще ме напусне. Разбирате ли, лош опит с първия ми съпруг. Но Ивайло ме увери, че няма да ме напусне, много ме обича и винаги ще се грижи за мен и ще ме обича.
След известно време започнахме да живеем заедно и решихме, че дори и на стари години ще сключим брак. Ние се обичаме наистина много.
Но когато Людмила разбра за сватбата, тя ми вдигна голям скандал.
Оказа се, че тя искала и се надявала да продам апартамента си, да се преместя на квартира с част от приходите, а това, което остане, да бъде дадено на дъщеря й Жана, че да може и тя да си купи апартамент.
Бях шокирана от това. Преди време се случи да се разболея тежко. Почти умрях и никой не се погрижи за мен. Нито сестра ми, нито дъщеря й са ме посещавали в болницата.
Беше време, когато нямах какво да ям. Мислите ли, че сестра ми ми носеше храна или ми предложи помощ? Не, точно обратното. Аз помагах на нея, макар да имаше и пари, и възможности.
Ето защо отказах на Людмила и Жана. И тогава се случи нещо още по-шокиращо.
Двете планираха да ме затворят в психиатрична клиника, а самите те да се нанесат в апартамента ми и да го присвоят. Имали познат психиатър, който щял да уреди всичко.
Но веднага щом Николай разбра за това, той им вдигна такъв скандал, заплаши ги с полиция и прокуратура, че вече не се обадиха, не писаха и май забравиха за дома ми. Бях много благодарна на Николай.
Сегашният ми съпруг има дъщеря Ирина от първия си брак, която също нямаше късмет със съпруга си и остана с малки деца на ръце. Сега наистина й е много трудно.
Затова говорихме с Николай и решихме, че ще дадем пенсията му (той получава пенсия и същевременно работи) на Ирина, а ние ще живеем с две заплати. Стигаха ни. Николай се премести при мен, а Ирина започна да живее в неговия апартамент.
Аз помогнах на Ирина да си намери работа. Тя започна като асистент в нашата банка, а след това започна да се изкачва по кариерната стълбица и стана началник на отдел, само че този отдел, който се намираше в друга част на града. Точно там Ирина също намери достоен мъж, който я обичаше и уважаваше.
Всичко беше наред, Николай и аз планирахме да отидем на море, но изведнъж сестра ми ме ни покани на рождения си ден. Мислех, че вече ме е забравила, но не. За жалост…
Людмила отново започна да говори за моя апартамент, колко хубаво би било, ако все пак го продам и дам парите на Жана. Прекъснах я и казах, че никой няма да получи апартамента и няма да бъде продаден, защото вече съм го завещала на Ирина.
Ако знаете колко „топли и мили“ думи чух за себе си. Змии и гущери бълваха от устата й. След този рожден ден спряхме да общуваме напълно.
Наистина не разбирам такива роднини. Това, че нямам деца, не означава, че непременно ще прехвърля имуществото си на тях. И като цяло, защо трябва да се преместя някъде заради Жана, като тя не е моя дъщеря. Дори заради собствените си деца не бих се съгласила на това.
Ако Людмила иска толкова много да помогне на дъщеря си, тогава да бе продала своя апартамент, а тя да се премести някъде.
И наистина приписах апартамента на Ирина. Сега вече съм сигурна. че по никакъв начин Жана или децата й няма да получат апартамента.
