Често във форуми и социални мрежи можете да видите дискусии на мъже за отговорностите на жените и да срещнете фрази от рода на: „Защо е уморена, като седи вкъщи цял ден с детето и не прави нищо! А аз работя!“
Преди не обръщах внимание на подобни изказвания, докато жена ми не роди дете.
После ми стана жал за нежния пол, защото те раждат, отглеждат, възпитават, гледат, перат, чистят и готвят, докато половинките им работят. Не подценявам заслугите на бащите, които работят, същността на моето послание е да изразя подкрепа именно към жените майки.
Днес такива аргументи не работят: „Преди раждаха на полето, а после продължаваха да орат“, или „Какво толкова чисти тя – нали има прахосмукачка, има пералня… Всички се разглезиха, а преди всяка жена си вършеше работата без да хленчи.”
И аз си мислех така, докато веднъж не останах сам с двумесечния си син цял ден. След това мога да кажа, че чистенето, прането или приготвянето на вечеря, докато детето спи… е много трудно.
Особено ако бебето е много привързано към майка си, ако се събуди от някакво шумолене, ако е болно или просто не е в настроение.
Отстрани всичко изглежда просто. Сменяш памперса, приготвяш кашата и готово. Това обаче не е играчка, която може да бъде оставена. Детето заема цялото свободно време.
Също така често срещам следните изказвания от мъже: „Аз работя и печеля пари и това са моите задължения. Ето защо аз няма да правя нищо у дома, жена ми трябва да върши цялата домакинска работа.“
Няма да уча никого на мъдрост. Сред тези, които четат тази статия, ще има хора, които са женени от десетилетия. Дори ще има и такива, които скоро ще станат баба и дядо.
Но все пак искам да кажа какво мисля. Тоест да отговоря на тези, които вярват, че ако работят, не трябва да правят нищо друго. Дори ще ви дам ясен пример.
Искам да сравня семейния живот с покупката на лятна вила. Значи сте купили парцел земя и сте засадили нещо върху него. Изглежда, че всичко цъфти толкова добре, реколтата е голяма.
Но тогава ви идва прозрение: „Купих вилата, а останалото не е моя грижа.“ След това тази земя постепенно започва да се превръща в буренясало поле и за вас се превръща в блато, което изсмуква цялата ви енергия и не носи никакво удоволствие.
Може би това сравнение с вила не е удачно, но тези две неща имат нещо общо – те трябва да се развиват през цялото време.
Ако двама души се грижат за вилата, ако двама души полагат усилия, тогава парцелът се превръща в красива градина. Ще трябва да продължите да работите и да хабите нервите си, но резултатът ще ви носи удоволствие.
Така е и в семейството. Младите майки също могат да се изморят, защото те не са роботи. Така че защо да не й помогнем? Ако се отнасяте към жена си по този начин, връзката ви ще се промени към по-добро.
Днес много хора казват: „След като жена ми роди, тя се промени…“, но такива промени са нормални и мъжете също трябва да се променят.
Изводът е следният: хармонията в семейството и комфортът у дома зависят от двамата главни герои.
