Тази история е базирана на реални събития.
В горещия летен ден Валя седеше на автогарата. Имаше много хора. Прибираше се към селото си от областната болница.
Слънцето напичаше, че асфалтът се топеше. От него се носеше остра миризма на смола. Въпреки жегата Валя беше щастлива – радваше се, че се прибира.
Момичето си купи сладолед и с удоволствие отхапваше от него. Някой седна тежко на празното място до нея. Галина обърна глава. Много закръглена жена, на около седемдесет години, гледаше измъчено момичето. Възрастната жена въздъхна:
– Така ми се яде и на мен сладолед, но имам пари само за болет за връщане.
Галя отиде до витрината и се върна с един голям сладолед. Възрастната жена се смути.
– Яжте със здраве!
Непознатата погледна момичето много внимателно, взе сладоледа и каза:
– Благодаря ти скъпа. Запиши си адреса ми. Ще изпратя парите по пощата.
– Е, няма нужда! Почерпих ви от сърце – усмихна се Валя и жената отново се смути.
Изведнъж бабата попита:
– А теб какво те води в болницата, младо момиче? Навярно си имаш своите грижи?
Галя реши да сподели всичко на бабата. И за болестта си, и за това, че в личния й живот имаше много проблеми. Старицата я изслуша внимателно и каза:
– Моли се, дъще! Всичко е по Божия воля. Без Господа тревата не расте, цветята не цъфтят и дъждът не вали. Нищо на този свят не става без неговата воля. Ще бъдеш възнаградени според молитвите си – в този момент лицето на непознатата жена се оживи – Много е горещо, донеси малко вода от чешмата.
Чешмата беше на десетина метра. Валя взе бутилката и отиде да налее вода.
– Върви, дъще. – Всичко ще бъде наред с теб – каза бабата след нея.
Валя направи няколко крачки. Имаше странно чувство. Сякаш някой изведнъж й нашепна:
– Огледай се!
Момичето се обърна. На пейката, където току-що седеше болната жена, стоеше само чантата на Валя.
– Къде отиде тя? Как може да стане това? Не видях някой автобус да потегля
Валя обиколи цялата автогара, но възрастната жена я нямаше никъде.
Връщайки се у дома, момичето разказа тази история на местния свещеник.
– Срещнала си някоя светица, дъще. Не мога да определя коя точно. Много от тях се разхождат сред нас.
Минаха няколко години. Здравето на Валя се подобри. Проблемите, които изглеждаха трудни, бяха разрешени. Валя се омъжи и беше щастлива.
От време на време младата жена мислено се връщаше към тази странна среща и благодареше на непозната за промените в живота си.
