„Никой не Ми отнема живота – даром го давам“ (Йоан 10:18). Не самият Исус, като човек, поел този кръст върху Себе Си. Това беше волята на Неговия Отец Бог. Исус Христос свободно, доброволно се съгласил с пътя, който бил предназначен за Него.
Как Бог умира на кръста? Често дори не се замисляме, че Спасителят умира като човек. Не чрез Неговата безсмъртна божественост, а чрез живо човешко тяло. Умира ужасно, бавно и мъчително. И без нито един упрек се предава на това мъчение.
Евангелистите са запазили за нас думите на Исус на кръста, които са важно напътствие за нас:
„Боже! Прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:24)
Той се молел за войниците, които го разпнали, и за всички хора. Тази молитва отразява любовта. Господ обича всеки от нас и се моли за нас на Своя Небесен Отец – и за тези, които вярват в Него, спазвайки заповедите. И за всички онези, които поради незнание или умишлено с греховете си Му нанасят рани. Той е еднакво милостив и благ към всички хора, дори към злите убийци.
„Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:39, 40-43).
Това бил отговорът на Спасителя на думите на разпнатия до Него разбойник: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!”, изведнъж нарушителят променил решението си и повярвал, че Господ е пред него.
И този отговор на Господа ни кара да разберем, че колкото и да се отдалечи човек от Господа, дори и да не е бил верен на Бога през целия си живот, колкото и да е голям грехът му, Господ няма да го остави и винаги ще прощава, ако човек се обръща към Него с покаяние и любов.
„Жена! Това е твоят син.” „Това е твоята майка!” (Йоан 19:27).
С това Исус се обръща към Своята Майка и Своя възлюбен ученик Йоан Богослов и поверява Пречистата Си Майка на Своя възлюбен ученик, а Своя ученик – на Божията Майка. А също и всички хора – верни и неверни на Него – към любовта и застъпничеството на Пресвета Богородица.
И тук Христос възкликва: „Боже мой, Боже мой! Защо ме изостави!“ (Матей 27:46).
Освен обидите, оплюването, отричането и предателството на Кръста, Исус преминава през най-страшното изпитание, което може да падне върху човек – чувството, че е изоставен от Бога, чувството, че няма Бог, че Бог Отец не чува Него. И Господ, преминал през това мъчение, става един от нас. И ние трябва да помним, че Христос прие това изпитание само в името на нашето спасение.
„Жаден съм“ (Йоан 19:28)
И Той искал не само вода. Господ се възкачил на кръста, защото копнеел за спасението на хората. Той копнеел Неговото страдание да бъде отразено в сърцата ни. Хората да споделят и да откликват на Неговото мъчение, скръб и молитва.
„Свърши се!“ (Йоан 19:30).
Наближавал краят на Неговия земен подвиг. Всичко, което му било съдено да преживее, свършвало – пътят на земното страдание. Неговата небесна слава започнала. Господ преминал през тези мъки и изпитания, за да спаси хората, и сега това спасение е „завършено“.
„Отче! В Твоите ръце предавам духа си” (Лука 23:46).
С последните думи Исус се обръща към Своя Небесен Отец. След мъчението на богооставеността Той се помирява с Бога. Той умира с чувство на доверие и любов към Своя Отец.
Спомняйки си мъчителната смърт на Исус Христос на Кръста, трябва да разберем, че Господ е близо до нас, независимо колко далеч сме от Бога. Без значение как се отклоняваме от Неговите заповеди, Той винаги ще ни обича. Колкото обичаше Богородица, Неговите ученици и всички хора, независимо от отношението им към Него.
Пред лицето на гонения, унижение, негодувание и хиляди други неща, които са далеч от самата мисъл за смъртта, ние трябва да погледнем нашите оскърбители, да обърнем душите си към Бог и да поискаме прошка. Защото те не знаят какво правят. Винаги трябва да помним, че Господ никога не ни оставя.
