Преди седмица съседката ми имаше юбилей – 90г. Не мога да кажа, че сме много близки, но все пак не сме непознати.
Понякога спирах само за да си поговоря с нея. Веднага си личеше , че жената е интелигентна, добре възпитана, образована и интересна. Така разбрах, че скоро е рожденият ден на Екатерина, и то не какъв да е, а кръгло число.
Естествено, никой не ме покани на празник, защото обикновено хората на нейната възраст не празнуват, но тогава вече знаех, че със сигурност ще отида при бабата с торта, за да я поздравя.
Баба Катя живееше сама, съпругът й почина, а децата живееха в други градове. Реших да отида по-късно, за да може възрастната дама първо да отпразнува годишнината си с децата си, защото се виждат много рядко – така ми каза.
Ето защо, когато отидох в дома й , бях поразена. Къщата беше чиста, усещаше се аромата на готвена храна, а бабата седеше тихо в един фотьойл и гледаше телевизия.
„Вероятно всички вече са си тръгнали“, помислих си тогава, но самата аз не повярвах, защото щях да забележа коли по улицата.
Когато възрастната дама ме забеляза, тя се усмихна. Ясно беше, че се радва, че съм пристигнала, че поне някой е дошъл да я поздрави. Забелязах, че очите й блестяха от сълзи.
Тогава разбрах, че аз съм първата, която е дошла да я поздрави.
Опитах се да успокоя бабата, но си личеше, че я боли сърцето. Тази нощ почти не спах. Продължих да се опитвам да разбера как можеш да бъдеш толкова зает през уикенда, че да не поздравиш собствените си майка и баба за рождения им ден.
Помнете винаги родителите си, посещавайте ги по-често, защото те ви очакват!