Рита Леви е изключителен невролог, който печели Нобелова награда за медицина на 77 години. Удивителна жена, която правела открития от уюта на собствената си спалня. Тя си отиде на 104-годишна възраст, с бистър ум и в пълно здраве.
Рита Леви никога не е била омъжена и няма деца. Но тя нито веднъж не се оплакала от съдбата си, от ужасите, които трябвало да преживее. И до края на дните си тя никога не губи любовта си към живота, невероятното си чувство за хумор и невероятната яснота на ума.
По случай 100-ия си рожден ден тя казала: „Въпреки факта, че ставам на 100, мисля, че сега – благодарение на опита – съм много по-добре, отколкото на 20. На 20 години всички сме такива глупаци“.
На 22 април 1909 г. в Торино в дома на инженер Адамо Леви и художничката Адел Монталчини-Леви се раждат красиви дъщери близначки: Рита и Паола. В богатото, но много старомодно еврейско семейство се смятало, че съдбата на момичетата е да станат добра съпруга и майка.
Въпреки това сестрите получили отлично образование у дома. Рита, тайно от баща си, мечтаела да стане писател. Но, както се случва, изборът на професия бил повлиян от случайността.
Гувернантката на Рита, към която тя била много привързана, починала от рак на стомаха. От този момент момичето решило, че ще се посвети на медицината. Без ничия помощ научила латински, гръцки, попълнила пропуските в биологията и влязла в медицинския факултет на университета в Торино. След като го завършила блестящо, била пълна с идеи и мечтаела за професионална кариера, но започнала войната.
През 1938 г. Мусолини издава „Расовия манифест“, класифицирайки евреите като „нисша раса“ и им забранил да се занимават с научни дейности. Но Рита, дори под страх от смъртае спряла експериментите си, изграждайки лаборатория в собствената си спалня.
По това време семейството се преместило в село близо до Флоренция, където местните жители нарекли момичето благословено: тя постоянно молела от фермерите за няколко яйца „за децата“, които никой не бил виждал.
Но тя не се нуждаела от тях за храна. Пилешките ембриони станали нейните „лабораторни мишки“ и при липса на инструменти били използвани заточени шевни игли, с които Рита се научила да дисектира материала.
Дали Рита си е представяла, че в тази импровизирана лаборатория ще направи откритие от световно значение? Мисля че не.
С края на войната станало възможно връщането към нормална работа. Водещият американски невролог Виктор Хамбургер се заинтересувал от научните изследвания на Рита. Той поканил жената да се присъедини към неговия екип във Вашингтонския университет в Сейнт Луис.
Там, заедно с един от колегите си Стенли Коен, Рита довела научните експерименти до логичния им завършек. Тяхното сътрудничество довело до откриването на невронния растежен фактор (NGF).
За това откритие учените са удостоени с Нобелова награда през 1986 г. По това време Рита била на 77 години.
Какво е било ткритието на Рита, казано с прости думи?
До този момент се смятало, че нервната тъкан не се възстановява. Рита Леви не само доказала, че нервните клетки растат през целия живот, но и че възникването на рак е пряко свързано с нарушения в регулаторните механизми на открития от нея растежен фактор.
Малко по-късно наистина се установило, че
✅Засегнатите участъци от ДНК, които причиняват развитието на тумор, носят код за протеинов синтез, подобен на кода на растежния фактор.
✅бързото развитие на злокачествен тумор неизменно е придружено от също толкова бърз растеж на нервната тъкан, тъй като злокачествените клетки съдържат вещество, което стимулира синтеза на NGF (фактор на растежа).
Откритието на Рита Леви помогнало на учените да разберат природата на рака и посочило посоката, в която да търсят средства за борба с него.
И така, каква е тайната на дълголетието на един от най-старите Нобелови лауреати?
Оказало се просто! Няма да намерите съвет да правите поне 8 хиляди крачки на ден, да пиете 8 чаши вода и т.н.
Рита Леви никога не се е женила и е нямала деца, но никога не е пропускала възможност да общува с многобройните си ученици, заобикаляла се е с приятели и е обичала да организира партита.
Тези, които имали късмета да бъдат сред поканените, казвали, че вечерите при тази грациозна жена са известни с веселите си интелектуални разговори и изискана кухня.
Рита често повтаряла, че общуването с хора, скъпи на сърцето й, е най-добрият лек за отпадналост.
Тя имала изискан вкус, обичала да се облича стилно и винаги изглеждала безупречно. Често повтаря, че старостта идва в момента, в който една жена престане да се интересува от красиви тоалети.
Синьорина Леви често е питана каква е тайната на нейния успех и дълголетие. Тя събрала отговора само в 4 думи:
„Без храна, мъж и съжаления“.
На нея принадлежи и един цитат, който звучи като анекдот:
„- За подобряване на храносмилането пия бира, при липса на апетит пия бяло вино, при ниско кръвно налягане – червено, при високо – коняк, при ангина – водка.
– А вода?
– О, такава болест още не съм имала… „
Тя не доживяла до 104-ия си рожден ден и си отишла в навечерието на Нова година, на 30 декември 2012 г. Тя просто си легнала и никога не се събудила. И това е не по-малко награда, както и дългият, светъл живот. Съгласни ли сте?
