Казвам се Ангел, аз съм баща на три прекрасни деца. Но моята история далеч не е приказка, въпреки толкова обещаващия начален акорд.
С Петя се запознахме в университета. Беше три години по-млада от мен, стройна, красива и много чаровна. Усмивката й веднага плени сърцето ми. Връзката ни се развиваше бавно, но знаех със сигурност: исках да живея с нея до края на дните си.
Четири месеца след като започнахме да излизаме, предложих да заживеем заедно и тя се съгласи. А няколко месеца по-късно решихме да се оженим. Всичко се получи като в най-добрите романи. Година след сватбата ни разбрахме, че очакваме бебе.
Бременността беше трудно изпитание за Петя. Тя страдаше от тежка токсикоза и тялото й не можеше да издържи на такова натоварване. Тя роди преждевременно, едва успя да стигне до болницата. Когато лекарят излезе от стаята, той ми съобщи нещо невероятно.
— Имате тризнаци! Две момичета и едно момче! – каза той с усмивка.
Бях на седмото небе от щастие и веднага се прибрах вкъщи, за да взема нещата, които сестрата ме беше помолила да донеса. Но когато се върнах в болницата, се оказах на ръба на лудостта.
Петя я нямаше. Тя просто си бе тръгна;а, без да каже на никого. Обадих се на родителите й. Те пристигнаха веднага, но самите те не знаеха какво да кажат. Бяха смутени не по-малко от мен.
Трябваше да се грижа за децата. За щастие майка ми и сестра ми ми помогнаха в трудните моменти.
Когато децата тръгнаха на детска градина нещата станаха малко по-лесни. Бях в състояние да работя на пълен работен ден. После училище, университет – пиленцата ми пораснаха и се разлетяха на всички посоки. Никога повече не се ожених, защото вече нямах доверие на жените.
Отпразнувахме четиридесетия ми рожден ден с децата ми в семеен кръг. Смятах да поканя близките си в събота. Седяхме в хола, когато изведнъж се звънна на вратата. Синът отиде да отвори.
Миг по-късно на вратата се появи жена. Веднага я познах – беше Петя. Външността й се беше променила значително: нямаше и следа от тази младост и красота.
— Нямам оправдания. Дойдох да поискам прошка — започна тя още от прага.
Гледах я и не вярвах на очите си. Но нищо в сърцето ми не трепна. Всичките ми чувства сега принадлежаха само на децата. Петя продължи да говори и да се оправдава, обяснявайки защо е дошла.
Била заминала за чужбина, където се опитала да започне нов живот. Но я обзела носталгия и решила да се върне.
Тя призна, че дълго време е била без работа и не можела да си плаща жилището. Поиска да бъде приета обратно в семейството и да започнем всичко отначало. Твърдеше, че тогава била млада и не осъзнавала какво прави.
Децата стояха мълчаливо, смаяни от думите й. Те знаеха какво се е случило в миналото, но никога не бяха общували с нея. Сега гледаха тази непозната жена със съжаление и презрение.
Изпратих я до вратата и казах:
— Съжалявам, но не можем да ти помогнем. Ти направи своя избор преди много години.
Оттогава тя не се е появявала повече в живота ни. Не знам дали постъпих правилно, и до днес ме терзаят съмнения.
Вие какво бихте направили, ако бяхте на мое място?
