Евгени излезе от офиса на фирмата, в която работеше, като както обикновено говореше по телефона. Винаги бе във връзка с клиенти, партньори – дори на път за вкъщи. В бързината се препъна в един бездомник.
Той започна да изтръсква боклука, който беше полепнал по дрехите му от бездомника и едва не падна в локва, крещейки на нещастника:
— Защо лежиш тук, несретнико? Разкарай се!
— Можете ли да ми помогнете да стана? – попита го мъжът.
— Нещо друго да искаш Да те заведа ли на кафе?
— Наистина ли ти е толкова трудно да ми помогнеш?
— Не е трудно, но няма да помагам на хора като теб! – развика се Евгени.
Евгени погледна презрително мъжа и се насочи към колата си. Бързаше за бизнес среща, а панталоните му се бяха изцапали. Ще трябва да се прибере и да се преоблече. Набра колегата си и го предупреди да не го чака и да тръгва сам.
Няколко месеца по-късно Гена бе в магазина и видя там същия бездомник. Броеше си стотинките, за да види дали може да си купи хляб с айрян. На касата останалите клиенти се отдръпваха встрани.
— Този защо е тук? Защо сте го пуснали? – попита Евгени касиерката.
— Аз съм човек! – каза бездомникът. – Някой може ли да ми даде 30 стотинки Не ми достигат.
— Я се разкарай!
Изведнъж една от клиентките дойде на касата, за да плати за бездомника. Той й благодари и след това си тръгна.
Евгени погледна момичето и видя, че е голяма красавица. Веднага я хареса. Беше смутен от поведението си. Искаше да се запознае с нея. Той излезе от магазина и я последва. А онзи бездомник седеше на пътя и поливаше с водка краката си, целите в рани. Евгени се поколеба и момичето изчезна от поглед.
Разстрои се, върна се в колата и се зае с работата си.
Минаха няколко месеца. В живота на Евгени всичко вървеше както обикновено. Веднъж в един бар той пи твърде много и помоли бармана да извика такси. Излезе навън, отиде до колата си да вземе ценните вещи, когато изведнъж усети чуждо присъствие до себе си. Няколко непознати го бяха заобградили.
В онази нощ Евгени бе пребит и ограбен.
Той се събуди в болничното легло. Не можеше да разбере какво се случва или да си спомни нищо. Започна да пита дали са намерили папката му с пари и документи – тъкмо ги бе приготвил за бизнес среща.
Изведнъж в болничната стая влезе онова момиче, което бе привлякло вниманието му в магазина. Оказа се, че е медицинска сестра. Тя му се усмихна.
В болницата двамата се опознаха, говореха си надълго, а когато мъжът беше изписан, продължи да поддържа връзка с нея.
След изписването Евгени отиде в заведението, където се бе случило всичко. Колата беше там, но без парите и документите. Барманът не успя да му каже нищо за нападателите.
Но пък му каза нещо, от което Евгени онемя.
— Знаеш ли, ако не беше нашият местен бездомник, тогава нямаше да оцелееш. Той се застъпи за теб.
— Какво говориш? – попита Евгени.
— Той се притече да ти помогне и започна да крещи да извикаме линейка. Иначе никой нямаше и да разбере какво се е случило в тъмната нощ.
От този ден нещата в живота на Евгени не вървяха добре. Възникнаха проблеми в работата, всички си мислеха, че тогава той е присвоил документите с парите, а историята с побоя просто беше измислена. Никой не искаше да му повярва, дори приятелите му започнаха да се отвръщат от него.
Докато вървеше работна среща, секретарката влезе и извика Евгени:
— Имате посещение.
— Сега нямам време.
— Мисля, че трябва да говорите с този човек. Той настоява, че ви е донесъл нещо важно, въпреки че изглежда подозрително.
Евгени излезе от заседателната зала и видя пред себе си бездомника. Той подаде на мъжа куфарче и казаа, че крадците в бързината са изпуснали куфарчето и той го е взел. След като намерил адреса на фирмата, решил да го върне.
— Леле! Дори нямаше представа какво означава това за мен! – каза Евгени.
— А ти каза, че не съм човек! Ето, видя ли..
Евгени се засрами от действията и поведението си.
— Моля за извинение. Вземи тези пари в знак на благодарност.
— Аз не се нуждая от тях, ти имаш повече нужда от тях, запази ги за себе си. – каза бездомникът.
— Как така?
— С тях можеш да си купиш съвест!
Евгени онемя.
— Дори не те интересува моето име. – продължи мъжът. — Готов си веднага да платиш. Дори не изрази благодарност. И след това можеш да се наречеш човек?
Бездомникът си тръгна и остави Евгени смутен. Той се опита да намери странника, но нищо не се получи. Тогава се обади не медицинската сестра с предложение да отидат на вечеря.
— С удоволствие, но имаме спешен случай. Линейката докара бездомник, който се опитал да спаси кучето си и се озовал под гумите на кола.
Евгени изтръпна. Сигурен бе кой беше блъснатият.
— Елена, ще дойда по най-бързия начин, трябва да видя този човек. Да не е случайно човека, когото видяхме в магазина?
— Същият. Но едва ли ще оцелее.
— Моля ви, спасете го! Ще платя цялото лечение, ще даря за болницата! Моля ви!
Лекарите направиха всичко възможно и бездомникът оцеля. Дори се възстанови благодарение на качествената рехабилитация, платена от Евгени.
— Искам да те помоля за прошка. Оказа се прав – бях забравил за съвестта си. Благодарение на теб сега оценявам хората. Ти успя да ми покажеш колко грешно живея. – каза му Евгени, щом се срещнаха.
Евгени разбра, че мъжът е станал бездомник, защото навремето близките му го изгонили. Внучката не успяла да намери дядо си, защото той изчезна. Но Евгени им помогна да се съберат. Заедно намериха жилище за стареца, за да живее достойно.
Скоро пък Евгени и Елена се ожениха и създадоха щастливо семейство.
