С мъжа ми осиновихме две деца, но тогава той направи нещо ужасно, което промени живота ми

С мъжа ми осиновихме две деца, но тогава той направи нещо ужасно, което промени живота ми
Изображение от freepik

Със съпруга ми сме женени от 8 години, като през това време многократно съм опитвала да забременея, но нищо не се получаваше. След продължителни проверки и изследвания разбрахме, че мъжът ми не може да има деца.

Това беше силен удар за нас, но след време се опомнихме и решихме да осиновим бебе от сиропиталище.

В началото, ще ви кажа честно, не всичко беше наред, защото съпругът ми не беше много доволен от това предложение. Той не искаше деца, но непрекъснатите ми увещания му повлияха и накрая се съгласи.

Още от първия път в дома за деца успяхме да видим едно момиченце, което много харесахме.

Съпругът ми и аз обсъдихме всичко и решихме да я посетим отново. Посрещна ни директорът, който ни съобщи не много добри новини.

Оказа се, че момичето Юлияна, което решихме да осиновим, има по-голям брат Румен. Първоначално бяхме объркани, защото не планирахме да имаме две деца, но разбрахме, че би било погрешно да разделим братчето и сестричето.

Така решихме да осиновим две деца, защото и двамата много харесвахме Юлияна. Честно казано, мъжът ми не беше възхитен от тези събития, но се съгласи, разбирайки, че децата трябва да бъдат заедно в едно семейство.

Всички документи бяха оформени в допустими срокове и станахме официални родители на две деца.

Много се зарадвах, че вкъщи има детски смях, толкова години го чаках.

В началото беше малко страшно, но постепенно страхът изчезна, за да отстъпи място на радостта от родителството.

Веднага се привързах към децата. Юлето беше на 4 години, а Руменчо на 6. Децата бяха много спокойни и послушни.

Един ден забелязах, че мъжът беше безразличен към предложението на румен да играе с него. Усещах, че съпругът ми не се интересува от децата и не проявява елементарна любов и привързаност. Мислех, че е в резултат на стрес и всичко ще се оправи след време, но грешах…

След по-малко от 5 месеца по-той ми каза, че не иска да вижда тези деца в дома си. Бях като замаяна. Не знаех какво да правя в такава ситуация.

Аз направо се влюбих в децата, чувствах се щастлива с тях и не исках да ги връщам в сиропиталището. Той ми постави ултиматум:

– Или аз, или те – избирай! – каза мъжът ми.

Обичах го, но нито са секунда не се замислих да върна децата!

По това време трябваше спешно да отида при сестра ми и се наложи да оставя децата при съседката ни.

Когато се върнах, съпругът ми ме чакаше. Седеше тихо на дивана и гледаше телевизия. Когато го попитах „Къде са децата?“, чух в отговор: „Където им е мястото“.

Първоначално не го разбрах, но след това той каза, че ги е върнал в сиропиталището, докато съм била при сестра ми.

Бях разкъсана отвътре! Как би могъл да направи това? Да вземе децата ми? Това беше голямо разочарование за мен.

Цяла нощ плаках.

На сутринта събрах сили и разбрах, че не мога да си представя живота си без тези деца, така че веднага отидохме в дома, за да ги вземем!

Доведоха децата ми при мен. Те започнаха да плачат, прегръщаха ме и казваха:

— Мамо, как те чакахме! Татко беше толкова строг с нас. Толкова се страхувахме, че ни изостави – каза Румен със сълзи на очи.

Деца, ако знаех, че това ще се случи, никога нямаше да ви изоставя! Пригответе се, прибираме се! Никой няма да ви причини подобно нещо отново.

— А татко? Той няма ли да ни върне отново тук?

— Не мислете за него. Той няма да живее повече с нас! Хайде да отидем до магазина, ще ви купя вкусна торта и ще гледаме любимите ви анимационни филми!

Взех двете си деца от сиропиталището, за да им осигуря щастлив живот, изпълнен с грижа и любов, а мъжа си оставих в миналото.

Където му е мястото.

Advertisement