Забременях на 16. Приятелят ми Лазар току-що беше навършил 17. Любовта ни един към друг беше сериозна, затова решихме да задържим детето и да създадем семейство.
Завършихме десети клас и веднага се потопихме в живота на възрастните. Трябваше да си намерим апартамент, а Лазар трябваше да си намери работа. Хвана се като охранител в нощен клуб. Беше здрав и набит, просто идеален за тази работа.
Но, разбира се, той работеше неофициално. Често му плащаха по-малко, отколкото печелеше. Дори се случваше да му забавят заплатата с половин месец. Не можеше да отиде да се оплаче.
Засега живеехме отделно. Аз бях с родителите си, а той с неговите. Докато коремът ми не нарасна много, аз също не седях без работа. Започнах да правя маникюр вкъщи. Не взимах много, 15-20 лв, ако беше с камъчета и други декорации.
Стараехме се, но родителите ни не оцениха усилията ни.
Когато вече не можех да работя, лежах и четях книги. Мама беше постоянно нещастна. Четеше ми „лекции“. Майка ми смяташе, че Лазар е съсипал живота ми, защото заради него не продължих да уча.
Не й харесваше, когато защитавах гаджето си. Трудно ми бе да обясня на майка ми, че това е моят живот и моят избор. Всичко, от което се нуждаех, бе малко търпение и подкрепа. И двамата с Лазар можем да правим пари, просто нещата не винаги вървят, както сме планирали.
Лазар също постоянно се караше с неговите родители. За тях аз бях проблем и бреме. Молеха го да ме напусне и в замяна щяха да му прехвърлят апартамента. Моят любим не се съгласи.
Родителите ми разбраха, че няма смисъл да говорят с нас, затова се държаха съвсем по различен начин. Изгониха ме от вкъщи. Бях в осмия месеца и семейството ми ме изгони през вратата. Никога няма да забравя това.
Взехме нещата си и отидохме при бабата на Лазар. Баба Таня ни посрещна с радост. Тя ни помогна с всичко. Лазар и баба Таня ме взеха от родилния дом. Не казахме на родителите деня на изписване. Не искахме да ги виждаме.
Те се обадиха веднъж, но аз не исках да отговоря. Близките му напълно забравиха за Лазар. Сякаш винаги е бил сам и никога не е имал родители.
Синът ни се роди здрав. Растеше и се развиваше бързо. Лазар навърши осемнадесет. Официално си намери работа в спортен магазин. Тази работа му харесваше повече. За съжаление все още нямаше достатъчно пари за трима ни.
Тогава баба Таня се обърна към своя приятелски кръг. Помоли приятелите си да ни донесат някакви детски вещи, които не им трябват, а освен това попита дали някъде търсят човек за работа. Много бързо усилията й дадоха плод.
Не харчихме пари за дрехи и играчки и Лазар започна да работи нощни смени на бензиностанция. И аз не седях без работа. Започнах отново да правя маникюр. Сега взимах повече. Най-после финансовото ни състояние малко се подобри.
Родителите ни все още ни не се сещаха за нас, но знаехме от баба Таня, че бащата на Лазар е бил повишен.
През това време спечелил пари за още един апартамент, който сега родителите му дават под наем. Хубави родители, няма щи. Синът им живее със семейството си в едностаен апартамент при баба си, а те дават апартамент под наем.
Аз не знаех нищо за майка ми и баща ми.
Мина време, детето порасна и ние забравихме за всички лоши неща. Работихме усилено и успяхме да отворим собствен малък магазин за спортни стоки. Преместихме се под наем, за да не пречим на баба Таня вече. Планирахме да си купим собствено жилище скоро.
Баба Таня вече имаше проблеми със зрението и слуха, но винаги се радваше на нашите посещения. Време бе сега ние да й помогнем. Винаги я вземахме с нас на почивка, идвахме за всички празници.
Всичко вървеше добре. И един ден се обади баща ми.
Няколко години е изневерявал на майка ми. Най-накрая тя разбрала за това и го изгонила. Баща ми ме помоли да ме остави да живея при него и да му дам пари, защото съм му дъщеря. Колко удобно!
Когато имаше нужда, се сети за нас, но не помнеше как ни изгони от вкъщи.
Няма да лъжа, отказах му с голямо удоволствие. На какво изобщо разчиташе?
Баща ми се изненада:
– Дъще, направил ли съм ти нещо лошо?
Затворих му и го блокирах.
А после се появиха родителите на Лазар. Бащата на съпруга ми загубил работата си. Сега едва имаха за препитание и трябваше да пестят от всичко. Просълзени ни поискаха пари, защото знаеха за нашия малък бизнес.
— Аз не съм ваш син. Вие ме изоставихте преди 10 години – отговори им Лазар и също блокира родителите си.
Не изпитваме угризения. Ние сами избрахме да създадем семейство от малки, но не сме молили родителите ни да ни помагат. Имахме нужда само от морална подкрепа и покрив над главите си. Какво получихме в замяна? Точно така, нищо.
Сега родителите ни берат плодовете на своите усилия.
