Като повечето млади майки, отдавна мечтая да изляза от четирите стени вкъщо и поне да седна с приятелка в някое кафене. Веднага щом бебето навърши годинка и два месеца, разбрах, че моментът най-накрая е дошъл.
Време бе поне за няколко часа да сменя обществото на изтощените майки като мен с нещо по-цивилизовано.
Показахна мъжа си къде е храната, казах му какво трябва да прави и излязох с бодра крачка. Бебето беше заспало.
През първата година на моя отпуск по майчинство съпругът ми беше зает с работата си, прекарваше си страхотно с приятели и почти не участваше в отглеждането на детето.
През цялото време чувах, че той не разбира защо съм уморена, след като цял ден съм си била вкъщи и не мога просто да се отпусна и да спя.
Опитах се да му кажа, че нищо от това не може да се прави с малко дете до теб. Той не вярваше и винаги настояваше, че ако е на мое място, щяло да му бъде много леко.
И тази вечер, за сбогом, той пак каза, че ще се справи без никакви проблеми и ще сготви вечеря. Просто му пожелах късмет.
Половин час по-късно вече бях в кафенето и прегръщах приятелката си. Така се радвах да я видя. Направихме поръчката си и я чакахме. Изведнъж телефонът иззвъня.
Обаждаше се мъжът ми.
Дъщеря ни се била събудила и трябвало да смени памперса си. Той се справил със задачата да го свали, но не сполучил да постави новия. Обясних му процеса стъпка по стъпка и затворих.
Пет минути по-късно получих ново обаждане. Не знаеше с какво да храни детето. Обясних му как да приготви каша. На което той отговори, че не може да направи това, тъй като бебето е немирно и не иска да седи в кошарата.
И е невъзможно да готви нещо с една ръка. Зарадвах го, че всичко е възможно, защото го правя редовно.
Дори нямах време да затворя, когато звънна отново. Съпругът ми този път бе в паника, искаше да знае кога ще дойда, защото бебето е капризно и не знае какво да прави.
Казах, че току-що сме получили поръчката, така че няма да дойда по-рано от час и половина. Детето капризничи – трябва да го забавляваш. Тя и с мен е капризна.
Така през цялото време, докато седяхме в кафенето, телефонът звънеше без прекъсване. Съпругът ми нямаше търпение да се върна. Посрещна ме с бебето на ръце. Те бяха намазани от глава до пети с каша.
Когато се прибрах, ме чакаше ужасна бъркотия. В кухнята имаше планина от мръсни съдове. Всичко беше намазано с каша. Нямаше вечеря. Възмутеният ми съпруг каза, че е невъзможно да направи каквото и да е с дете на ръце.
Влязох в спалнята и се ужасих. В ъгъла имаше мръсна пелена. Леглото беше осеяно с използвани салфетки и хартии.
След днешната вечер съпругът ми коренно промени мнението си за моята„работа“ у дома. Мисля, че трябва по-често да го оставям сам с детето.