Тежки думи, дори жестоки. Струва си да ги прочетете.
Аз съм лекар и работя в санаториум. Гледам с широко отворени очи народа ни и „отслабвам“. Без да напускам офиса си.
Хората, които идват при нас, са различни, като материално състояние и географско положение. Но затлъстелите хора стават все повече. Разширени, надути туловища, натъпкани в шорти и тениски. Бррр…
Днес майка и баща ми доведоха петнадесетгодишно момиче и с писъци като на диво прасе заявиха: „Вижте, докторе, дъщеря ни боли кръста!“
Гледам и не вярвам – тази млада дама е с двайсетина килограма наднормено тегло и има целулит като на 40-годишна родилка, едва й усещах гръбнака. Ясно е, че тъй като скелетът й не е напълно развит, същите тези килограми разрушават гръбначния стълб и ще става още по-зле.
На предложението ми да ограничат момиченцето в яденето на вредни вкусотии, те започват да предлагат пари, за да я излекувам, на възраженията ми, че е рано да я лекувам, но е време да спрем да я тъпчем, реагират много оригинално: „Не ни гледайте в чиниите ни!“
Иде ми да извикам! Не са виновни те, че дъщеря им е с наднормено тегло и че не правят нищо по въпроса, аз съм виновна, че не искам да лекувам все още здравия гръбнак.
Понякога нарочно излизам да пуша по време на обяд на верандата до ресторанта – там е друго шоу.
В нашия санаториум има бюфет и ол инклузив, и трябва да видите как хората грабят планини от храна и след това, без да ядат дори половината от нея, натъпкват торби с нарязано месо и сирене.
Искам да изкрещя: „Защо ядете толкова много?!! Гладни ли сте у дома?“
И същата тази публика след това се оплаква, че морето е мръсно, водата в охладителя е мръсна и като цяло тук е лошо, защото детето им има диария.
Ами спрете да закусвате рибен пастет с кисело мляко и да тъпчете детето си с краставици и пресен портокалов сок и няма да имате. Не идвай при мен в десет сутринта, пълен с безплатна бира, за да не можеш да си биеш устните, и аз ще те почерпя, а не ще те изпратя.
Близо до сградата, в гъсталаците от рододендрони, майка сяда на своя доста възрастен гръбнак, за да се изходи, в отговор на моята забележка, че може да отиде не поне до стаята, а до най-близката тоалетна , от които в сградата има много, след отговор „Платили сме си!“
Платил си си и може да ходиш до тоалетна където си искаш.
Тридесетгодишни мъже с огледална язва, диви, невъзпитани деца, свръхпълни, също толкова невъзпитани майки – това ли е съвременна България?
Извинете за емоционалността ми, скъпи читатели, но ми е кипнало.
