Работя като фелдшер в „Бърза помощ“. Знаете, тежка, мъчна работа.
По време на смяна транспортираме много пациенти и има дни, в които нямаме време дори да ядем нещо. Всички смени си приличат – обаждания, отвеждаме тежко болни пациенти в болницата, след това нови обаждания и т.н.
Но едно обаждане ще запомня завинаги. То промени съдбата ми.
Когато наближихме апартамента, вратата ни отвори бледо момиче. А обаждането й беше заради бебе на шест месеца.
Отначало не разбрахме, затърсихме с очи къде е майката на малкото момченце. Оказа се, че това е майката.
Максим имаше пневмония, затова помолиха майкаата бързо да се подготви за болницата, защото малкият изглеждаше зле. Бързо бяха откарани в болницата, а помощта ни се оказа навременна.
Въздъхнах с облекчение, защото няма по-тъжно нещо от смъртта на дете. Доволен, тръгнах по другите сигнали.
Същата вечер обаче се улових, че не можех да забравя бледото момиче с големи очи. Нещо в нея ме трогна, може би фактът, че беше толкова беззащитна.
След следващата смяна отидох в детската болница, където я бяхме закарали с бебето. Намерих стаята, в която лежаха и сърцето ми заби, когато видях това малко, крехко момиченце с бебе на ръце.
Носех им мляко и плодове. Седнахме, поговорихме, казваш се Катя. Беше необвързана, гаджето й, бащата на Максим просто изчезнал – когато бебето се родило, той наел квартита за тях, платил шест месеца напред и тя никога повече не го видяла.
Собственикът на апартамента вече й се обадил няколко пъти да плати или да се изнесе от квратирата. Но Катя нямаше къде да отиде, родителите й не искат да я чуват, след като забременяла.
Никой не посещаваше момичето. Тя имала най-добра приятелка, която обаче се омъжила и заминала със съпруга си за друг град.
Минаха две седмици, бебето се възстанови, Катя и малкият трябваше вече да се приготвят за изписване, но къде можеха да отидат?
Катя седеше тъжна на леглото, когато влязох в стаята. Аз взех Максим на ръце и казах на момичето, че отвън чака такси и да си приготви бързо нещата.
След това излязох от стаята, за да не ми задава въпроси. Катя седеше мълчаливо в таксито и не питаше нищо. Само ме попита къде отиваме, на което аз отговорих „Изненада“.
Стигнахме, заведох ги в моя апартамент. Заживяхме заедно, спокойно и безгрижно. А един ден разбрах колко силно я обичам и й предложих да се омъжи за мен.
Оттогава минаха четири години, семейството ни наскоро се увеличи и се роди дъщеря ми. Обичам жена си, обичам децата си, вече разбирам какво е щастието.
Понякога си мисля, ами ако екипът ни не беше отговорил на повикването тогава?
