Някои деца, малко по-различни от другите, веднага стават жертви на училищен тормоз, обект на подигравки от съучениците си.
На практика е много трудно да се помогне на такива ученици – учителите и родителите могат само временно да спрат тормоза. За да постигнете резултати, е необходимо да промените децата отвътре, като култивирате състрадание и благородство в тях от детството.
Една учителка сподели своето необичайно решение в подобна ситуация. Неин ученик бил тормозен от другите деца и тя решила да направи нещо необичайно:
„Днес преди работа отидох до магазина и купих две ябълки. По време на часа аз и учениците седнахме в кръг, след което им показах въпросните две ябълки и ги помолих да намерят разликите в тях. Реално нямаше разлики – еднаква форма, един и същи цвят. Едната ябълка може да беше малко по-малка и по-бледа от другата, но нямаше сериозни разлики.
Децата мълчаха.
Взех по -малката ябълка, погледнах я с отвращение и казах: „Ююю! Каква гадна ябълка!“ И я хвърлих на пода. Моите деца ме гледаха сякаш бях луда! Някои се засмяха, но повечето просто седяха с учудени очи. Сигурно са си помислили, че учителката е полудяла!
Вдигнах нещастната ябълка от пода, подадох я на седящия до мен ученик и казах: „Слушай тук, това е глупава ябълка, не мислиш ли?! Обиди я с нещо и я хвърли на пода – нека знае!“
Детето послушно изпълни инструкциите.
„Сега я предай на другите, нека всеки да й каже няколко мили думи и след това те също да я хвърлят на пода!“ – продължих.
Когато горката ябълка се върна при мен, аз я сложих на мястото и отново помолих децата да намерят разликите. И децата пак се затрудниха да отговорят – нямаше видими разлики. Колкото и да хвърляха ябълката на пода, тя не получи сериозни външни повреди.
Взех нож и отрязах по-ярката ябълка, тази, която не бяха „обиждали“. Вътре изглеждаше страхотно, разбира се, и децата й се радваха.
След това взех нашата „жертва“ и също я разполових. Вътре беше кафява, цялата в „синини“ от нашите „побои“. Разбира се, никой не искаше да я яде – изглеждаше отвратително. „Уф! Толкова отвратително! Не искам тази ябълка!“ – така звучаха оценките на децата.
Погледнах ги учудено и попитах: „Ама тази ябълка не я ли направихме ние така?!” Не сме ли ние виновни, че сега е очукана и изглежда ужасно? НИЕ го направихме… Защо не я изядем сега, а?“
Смъртно мълчание… След като му се насладих за минута, продължих: „Деца… Това се случва и на хората. Когато оскърбяваме, обиждаме и унижаваме някого, го хвърляме на пода… Точно като тази ябълка. Външно няма да забележим раните им, но ВЪТРЕ, повярвайте ми, те ще бъдат унищожени.
Унищожаваме хората ОТВЪТРЕ. ЕТО ТАКА! — Показах им по-отблизо ябълката, която убихме.
– ТОВА си причиняваме един на друг! Трябва веднъж завинаги да спрем да се хвърляме един друг на пода.“
Никога нищо не е достигало толкова бързо до децата ми! Всички започнаха да споделят преживяванията си, да разказват колко е обидно, когато те тормозят… Всички се редувахме да плачем и после да се смеем. След урока дойдоха при мен да се прегърнат, след което започнаха да се прегръщат… Толкова се радвам, че ме разбраха“.
