Работех в чужбина. Купих дом на децата, помогнах на майка ми. Но щом се върнах, ме чакаше изненада

мъж-път
Изображение от freepik

Съпругата ми и аз решихме да подадем молба за развод, когато децата ни бяха вече пораснали. Живеехме в къщата, която баба й остави на жена ми, така че след развода се върнах да живея на село при родителите си.

Големият ми син остана в града, работеше там и нае квартира с приятелката си, а малката ми дъщеря още учеше и затова живееше в общежитие.

По-големият ми брат живееше в къщата на родителите ми със старата ми майка. Той също нямаше късмет в брака си, беше разведен отдавна.

Семейството ми винаги ме е подкрепяло, близките ми винаги са се притичвали на помощ в най-трудните моменти. Така беше и този път, когато се появих на вратата на дома на майка ми с нещата си след развода.

Беше много трудно да си намеря работа в селото; Това изобщо не ме устройваше, защото имам две деца, които се нуждаят от помощ, а аз съм възрастен мъж и не мога да им дам нищо. Не исках да седя на врата на майка ми, а брат ми печелеше стотинки в селото.

Затова през пролетта реших да замина да работя в чужбина, за да осигуря достоен живот за себе си и децата си. Работих неуморно в чуждата земя. Прибирах се рядко.

Синът ми през това време се ожени. Купих му апартамент, както и на дъщеря ми. Освен това винаги давах на майка си и брат си значителни суми за ремонт на дома и домакинска работа.

Смятах да се установя на село, когато се върна от работа. С парите, които дадох, в къщата бяха прекарани газ и вода, бе завършена верандата и бе направен основен ремонт.

Бях в чужбина повече от 10 години, когато усетих, че вече нямам сили да продължа да работя. Упоритият ежедневен труд взе своето. Семейството ми се радваше, че се връщам у дома, защото вече не бях млад, за да работя толкова усилено.

Върнах се да живея с майка ми в нейната къща, успях малко и си намерих работа като работник в училището. Парите бяха малко, но доходите бяха сигурни и нямаше много работа там. Освен това все още имах значителни спестявания.

Когато майка ми и брат ми не бяха вкъщи и изведнъж попаднах на някакви документи. Както се оказа, къщата, която благодарение на мен беше приведена в ред, според документите изцяло принадлежеше на по-големия ми брат.

Още като съм заминал в чужбина, майка ми му съставила дарителски акт. Поисках обяснения от тях, те само се оправдаха, че това е формалност. Майка ми просто се надявала, че ще си уедя живота в чужбина, че може би ще си намеря жена и ще остана да живея там.

А животът на брат ми изобщо не се получил, така че би било честно да оставя къщата на него.

Стана ми толкова мъчно тогава.

Изобщо не знам какво да правя сега. Не мога да простя на семейството си, сега ми е трудно да бъда под един покрив с тях. Не искам да карам децата си да живеят с мен, те си имат собствен живот, нямат време за мен.

Бих могъл да се върне в чужбина, за да спечеля пари за жилище. Но вече нямам сили да го направя. .

Advertisement