Бях на около 20 години, когато започнах да мечтая да стана лекар. Исках да дам на хората щастие и радост. Реших да стана акушер-гинеколог.
Толкова исках да се запозная с новите обитатели на този свят, да чуя първия им вик и да видя малките им изненадани очи.
Но не бях изобщо подготвена за факта, че майка, която носи бебе цели 9 месеца, няма да иска дори да погледне детето си. А после ще се откаже от него, наричайки го бреме.
Когато се случи това, ходех на практика в един родилен дом.
През нощта бе докарана една жена. Тя беше в много тежко състояние. И когато я откараха за операция, лекарите попитаха съпруга й кого да спасят, майката или бебето. Работата е там, че беше просто невъзможно да се спасят двама.
Мъжът потърка очи и наведе глава, прошепна нещо. За първи път в живота си видях човек да плаче от отчаяние и безсилие.
В крайна сметка бебето не успя да бъде спасено, а жената бе откарана в реанимация.
Мъжът стоеше постоянно в чакалнята. Щом ме срещнеше в коридора, винаги питаше в какво състояние е жена му.
По същото време в нашето отделение роди още една жена. Но тя изостави детето си.
Същият този човек по някакъв начин разбра, че има дете, което е отказано, и започна да умолява лекаря да разменят децата.
Той дори коленичи, разплака се и каза, че жена му няма да може да понесе новината за смъртта на бебето им.
Личеше си, че е искрен и искрено се мъчи, но кой би извършил такова престъпление?
Лекарката, която изроди и двете жени, ме попита дали съм наясно с цялата тази ситуация, аз поклатих глава. Тогава тя свали очилата си и ме попита дали, ако нещо се случи, мога да потвърдя, че първото бебе е родено здраво, а отказаното е починало?
Онемях, в главата си разбирах прекрасно, че това е нарушение на закона, но в сърцето си исках да помогна на бедното семейство, което загуби бебето си.
Кимнах неуверено.
Децата бяха сменени. Само ние тримата знаехме за това, обещахме си да отнесем тази тайна с нас. Но вече не можех да работя в тази област, сега работя като счетоводител.
Наскоро със сина ми се разхождахме в парка. Там видях познато лице. Познах го. Беше същият онзи мъж от родилното. Разхождаше се с жена си и дъщеря си.
Той също ме видя и ме поздрави с усмивка. За миг се почувствах много доволна, а на душата ми стана топло.
Но все пак да си лекар много-много трудно. Особено акушер-гинеколог.
